31 Юли 1968
Сряда от 8-а седмица след Петдесетница

Пост

Празници

Предпразненство на Изнасяне на Животворящия Кръст

Почитани светии

Праведен Иосиф Ариматейски
Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)
Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 10.12-22 (Апостол)

12Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне. 13Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите. 14Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението. 15Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам. 16Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? 17Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб. 18Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника? 19Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо? 20Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете. 21Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза. 22Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

Матей 16.20-24 (Евангелие)

20Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос. 21Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 22И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе. 23А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. 24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;

Жития на светиите

Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)

“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)

Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.