27 Юни 1968
Четвъртък от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

Преп. Сампсон Странноприемец Константинополски
Свети Самсон Гостоприемни от Константинопол (530)
Свети Север Свещеник (VI в.)
Света Йоана Мироносица (I в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 8.22-27 (Апостол)

22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; 23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. 24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. 27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Матей 10.23-31 (Евангелие)

23А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде. 24Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си: 25доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му? 26И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. 27Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. 28И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. 29Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; 30а вам и космите на главата са всички преброени; 31не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

Жития на светиите

Свети Самсон Гостоприемни от Константинопол (530)

Той е причислен към светите безсребреници. „Този светец е роден от богати и видни родители в древен Рим, където е изучавал цялата светска мъдрост на онова време, посвещавайки се по-специално на изучаването на медицината. Самсон е бил състрадателен и щедър лекар и е давал на болните лекарства както за душата, така и за тялото, съветвайки всеки човек да изпълнява изискванията на християнската вяра. Той се премества в Константинопол, където живее в малка къща, от която раздава милостиня, утеха, съвети, надежда, лекарства и всякаква възможна помощ на страдащите духом и тялом. Патриархът чува за голямата добродетел на Самсон и го ръкополага за свещеник. По това време император Юстиниан Велики се разболява от това, което лекарите му смятат за нелечима болест. Императорът се моли с голям плам и Бог му открива в съня му, че Самсон ще го изцели. Когато императорът призовава Самсон в двора, старецът трябва само да сложи ръката си върху болното място и императорът се изцелява. Когато Юстиниан му предлага огромна сума пари, Самсон му благодари, но не приема нищо, казвайки на императора: „О, императоре, имах сребро, злато и други богатства,“ „но аз оставих всичко заради Христос, за да придобия небесно и вечно богатство.“ Когато императорът настоял да направи нещо за него, Самсон го помолил да построи дом за бедните. В този дом Самсон се грижел за бедните, както баща се грижи за децата си. Състраданието му към бедните и слабите било втора природа за него. Този свят човек, изпълнен с небесна сила и доброта, починал мирно на 27 юни 530 г. Погребан е в църквата „Свети мъченик Моций“, негов сродник. След смъртта си Самсон се явявал многократно на онези, които го призовавали за помощ.“ (Пролог)

Свети Север Свещеник (VI в.)

„Той живеел в централна Италия. Човек с рядка святост, веднъж бил призован да изповяда и да причасти един умиращ човек. Той останал, работейки в лозето си, и там му донесли новината, че болният е починал. Съкрушен от мъка, сякаш самият той бил убил човека, той пролял горчиви сълзи над трупа и Бог възкресил мъртвеца в отговор на неговата пламенна молитва. Тогава Север го изповядал и му дал причастие, подготвяйки го за християнско напускане на този свят, и на осмия ден човекът умрял отново.“ (Пролог)

Света Йоана Мироносица (I в.)

Това е Йоанна, съпругата на Хуза, слуга в дома на Ирод (Лука 8:3). Когато Ирод обезглавил Йоан Кръстител, Йоанна била тази, която намерила главата и я погребала на Елеонската планина. Тя починала в мир.