Римляни 1.28-2.9 (Апостол)

28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, 29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6Който ще въздаде всекиму според делата му: 7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

Матей 5.27-32 (Евангелие)

27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

Света мъченица Аквилина от Библос (293)

Тя е родена от християнски родители и на седемгодишна възраст вече живее като истинска християнка. Смело проповядва Христос на момичетата, с които играе, и за това е доведена пред управителя по време на гоненията на Диоклециан. Въпреки младата си възраст, тя не се отрича от Христос, за да спаси живота си. След ужасни мъчения е оставена да умре и хвърлена на бунище. Но същата нощ ѝ се явява ангел, казвайки: „Стани и бъди изцелена!“ Аквилина се издига напълно възстановена и хвали Бога; но тя се моли да не ѝ се отказва мъченическа смърт. Чува глас от небето, който казва: „Иди и ще ти бъде както желаеш.“ През нощта се връща в града и в двореца на управителя, вратите се отварят чудодейно пред нея и застава пред собственото легло на управителя. Излишно е да се казва, че управителят е обзет от ужас, когато се събужда и вижда момичето, което е смятал за мъртво. На следващата сутрин тя е обезглавена. Мощите ѝ изцеляват много от болните. По време на почина си тя е само на десет или дванадесет години.

Свети Трифилий, епископ на Левкозия (Никозия) в Кипър (370)

Той бил ученик на Свети Спиридон (памятник на 12 декември) и подобно на Свети Спиридон станал епископ на Кипър. Известен със своята милост, чистота и аскетичен начин на живот, той бил наричан „жив извор на сълзи“. След като добре пасъл стадото си в продължение на много години, той починал в мир.

Света Анна и нейният син Йоан (V в.)

„Взета като сирак в дома на благородник и третирана като осиновено дете, тя била обгрижвана и образована в тази къща. Богатият мъж я сметнал за достойна да се омъжи за сина му. Когато старецът починал, семейството настояло сина да напусне жена си заради ниското ѝ потекло и да се ожени за друга, по-подходяща за неговия ранг и богатство. Синът на богаташа се страхувал от Бога и не искал да направи това. Виждайки съпруга си в затруднения със семейството си, Анна тайно го напуснала и избягала на далечен остров, където нямало жива душа. Тя била бременна и скоро родила син. Те се трудили на острова тридесет години в пост и молитва. Тогава, по божествено провидение, на острова слязъл йеромонах. Той кръстил сина ѝ и го нарекъл Йоан. Анна живяла аскетичния си живот през пети век и починала мирно.“ (Пролог)