Исаия 43.9-14 (Вечерня, Св. Георги)

9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина! 10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има. 11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене. 12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ; 13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това? 14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Георги)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Георги)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 12.2-12 (Утринно Евангелие, Св. Георги)

2Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; 3затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите. 4А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят; 5но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте. 6Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. 7А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни. 8И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели; 9а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели. 10И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости. 11А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; 12защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Деяния 6.8-7.5, 47-60 (Апостол)

8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". 4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 47А Соломон Му построи дом. 48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50Нали Моята ръка направи всичко това?" 51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - 53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Деяния 12.1-11 (Апостол, Св. Георги)

1В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, 2и уби с меч Иакова, брата Иоанов. 3А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - 4и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. 5И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него. 6А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. 7И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му. 8Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене! 9Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. 10Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врага, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него. 11Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.

Йоан 4.46-54 (Евангелие)

46И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. 53Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие, Св. Георги)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Праведният Йов Дълготърпелив

Този икон на търпелива издръжливост пред лицето на всичко, което Бог ни изпраща, е живял близо до Арабия около 2000 години преди Христос. Той е потомък на Авраам чрез Исав. Неговото благоденствие, неговите бедствени страдания, неговата търпелива издръжливост и възстановяването му на здравето и богатството са описани подробно в книгата на Стария завет, която носи неговото име.

Някои казват, че Йов е изтърпял страданията си седем години, преди да се възстанови до здраве и просперитет. Други казват, че всичките му страдания са продължили една година. Светите отци са съгласни, че Йов е живял много години след възстановяването си и е починал, когато е бил на повече от 200 години.

Свети славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги (303)

„Георги, този наистина велик и славен Христов мъченик, е роден от баща от Кападокия и майка от Палестина. Бидейки военен трибун или хилиарх (тоест, командир на хиляда войници), той се прославил в битки и бил високо почитан за своята смелост. Когато научил, че император Диоклетиан подготвя гонение на християните, свети Георги се явил публично пред императора и го осъдил. Когато заплахите и обещанията не могли да го отклонят от твърдата му изповед, той бил подложен на нечувани мъчения, които издържал с голяма храброст, преодолявайки ги чрез вярата и любовта си към Христос. Чрез чудните знамения, които се случили в неговото съревнование, той насочил мнозина към познанието на истината, включително царица Александра, съпруга на Диоклетиан, и накрая бил обезглавен през 296 г. в Никомидия.“ (Велик часовослов) Императрица Александра, заедно с езически жрец, който изповядал Христос благодарение на свидетелството на Георги, били екзекутирани заедно с великомъченика. Света Александра се чества на 21 април/4 май.

Нито Великият часовослов, нито Прологът, нито църковните служби за Свети Георги споменават най-популярната STORY за Свети Георги - убийството му на дракон. Въпреки че много икони на светеца го изобразяват яздещ кон, убиващ дракон с копие, мнозина смятат STORYта за легендарна, а драконът в иконата - за символична.

Свети Йов, игумен и чудотворец от Почаев (1651 г.)

„Свети Йов Почаевски е роден около 1551 г. в югозападна Галиция в благочестиво православно семейство. На десетата си година светецът се оттегля за Угорницкия манастир на нашия Спасител в Карпатите. Постриган след две години, той е ръкоположен за йеромонах около 1580 г. Известен със своята кротост и смирение, Йов е поканен от великия ревнител за Светото Православие в Карпаторусия, княз Константин Острожки, да бъде игумен на манастира „Кръстов кръст“ в Дубно. В ревността си за запазване и разпространение на православната вяра и за да противодейства на пропагандата на униатите, той печата и широко разпространява православни духовни и богослужебни книги. Около 1600 г. той се премества в Почаевската планина, където по настояване на братята става игумен на манастира „Успение Богородично“, който разширява и прави да процъфтява. Чрез неговите трудове в Почаев е основана голяма печатница, която значително помага за отглеждането на православните вярващи в този регион. Неговият манастир става център на Православната църква в Западна Украйна. Светителят“ почина, като прие схима с името Йоан, през 1651 г., на преклонна възраст от сто години.“ (Велик часовослов)

Свети мъченик Варвар Воин, с Вакх, Калимах и Дионисий (362)

Той е бил войник в римската армия по време на управлението на Юлиан Отстъпник. Като много войници, той е бил таен християнин, служейки под командването на императорския командир Бакхус, когато войските му се бият с франките. Могъщ франкски войник, подобен на Голиат, предизвиква римляните да изпратят един от ротата си, за да се бие с него. Командирът изпраща Варвар, който се моли на Господа и побеждава франкския гигант, след което франкската армия е лесно победена. След това командирът нарежда триумф в чест на победата, включително публично жертвоприношение на римските идоли. По време на жертвоприношението командирът забелязва, че Варвар стои настрана и го пита защо: Варвар разкрива, че е християнин и не може да принесе жертва на идолите. Командирът докладва това на невярващия император, който нарежда Варвар да бъде измъчван. Варвар издържа много жестоки мъки със спокойствие и смелост. По време на мъченията му се виждат много чудеса и много от неговите събратя войници приемат християнската вяра. Трима от тях са Бакхус, командирът на Варвар; Калимах; и Дионисий. И тримата били обезглавени за изповядване на Христос, след което самият Варвар получил мъченическия венец чрез обезглавяване.

„Света София Праведна“ (1974)

Тази свята аскетка, новопрославена през 2011 г., е родена като София Саулиди през 1883 г. в Трапезунд, Турция. През 1907 г. се омъжва, но съпругът ѝ изчезва седем години по-късно, оставяйки я с новороден син. Не след дълго умира и нейният любим, единствен син. Отвръщайки се от света, тя се уповава изцяло на Бога, прекарвайки времето си в уединена молитва на планина близо до родния си град.

През 1919 г. тя пристига в Гърция като част от „размяната на население“ между Турция и Гърция. Не след дълго след пристигането ѝ Пресвета Богородица ѝ се явява във видение и казва: „Ела в моя дом“. Когато София я пита къде да намери дома си, Девата отговаря: „В Клисура съм“. Вслушвайки се в тези свети наставления, София се премества в манастира „Рождество Богородично“ в Клисура в Северна Гърция, където остава до края на живота си.

Тя никога не приемала монашески постриг, а живеела в манастирската кухня. Спяла само по два часа на нощ, като останалата част от нощта посвещавала на молитва. Обличала се в стари, дрипави дрехи, но ако някой се опитвал да ѝ даде по-хубави дрехи, тя ги раздавала на бедните. По подобен начин, ако някой ѝ давал пари, тя ги криела, докато не могла да ги даде на някой нуждаещ се. Ядяла много малко и не проявявала интерес към храната. Светските хора я наричали „Лудата София“, но проницателните я виждали като жива светица. Тя била надарена с дарове на изцеление и пророчество: когато при нея идвали посетители, тя ги поздравявала по име, дори и никога преди да не ги е срещала, и описвала семейните им проблеми, предлагайки съвети.

През 1967 г. тя е изцелена от мъчителна, животозастрашаваща болест чрез видение на Света Богородица, Архангел Гавраил и Свети Георги. Тя заспа в Господа на 6 май (нов стил) 1974 г., след дълъг живот, отдаден на молитва, аскетизъм и пълна бедност. Мощите ѝ се съхраняват в манастира, където е прекарала по-голямата част от живота си.