Деяния 14.20-27 (Апостол)

20А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия. 21След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. 23А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали. 24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; 25и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; 26а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха. 27Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.

Йоан 9.39-10.9 (Евангелие)

39А Иисус рече: за съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи. 40Чуха това някои от фарисеите, които бяха с Него, и Му рекоха: нима и ние сме слепи? 41Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Свети Михаил Изповедник, епископ на Синада (818)

„Този светец бил от Синада във Фригия в Мала Азия. В Константинопол той срещнал свети Теофилакт (8 март); свети патриарх Тарасий, узнавайки, че Михаил и Теофилакт желаят да станат монаси, ги изпратил в манастир на Черно море. Поради голямата им добродетел, свети Тарасий впоследствие ги принудил да приемат ръкополагане, Теофилакт за епископ на Никомидия, а Михаил за епископ на родната му Синада. Тъй като свети Михаил безстрашно изповядвал почитането на светите икони, той бил изгнан от император-иконоборец Лъв V Арменец, който царувал от 813 до 820 г. След като бил гонен от едно място на друго, в много трудности и горчиви мъки, свети Михаил починал в изгнание.“ (Великият часовослов)

Света Мария Мироносица, съпруга на Клеопа

---

Свети великомъченик Михаил от манастира „Свети Сава“ (IX в.)

Когато родителите му починали, младият Михаил раздал всичките си стоки и пътувал до Йерусалим, където влязъл в манастира „Свети Сава Осветени“. Веднъж бил изпратен в града да продаде някои ръчни изделия за манастира. Евнух на арабска принцеса го срещнал на улицата и го завел в дома на принцесата, за да покаже стоките си. (По това време Йерусалим бил управляван от мюсюлмански араби.) Принцесата, подобно на съпругата на Потифар, зародила незаконна страст към младия монах и го поканила в леглото си. Когато той отказал, разгневената принцеса го накарала да бъде пребит и отведен при султана, където го обвинила в богохулство срещу Мохамед. Султанът се опитал да го накара да приеме исляма, но той отказал. Когато доза отрова не оказала ефект върху светия Михаил, султанът го обезглавил публично в центъра на Йерусалим. Монасите взели тялото му и го погребали с почести в неговия манастир.

Света Дева Евфросиния, княгиня Полоцка (1173)

„Тя беше дъщеря на полоцкия княз Всеслав. Когато родителите ѝ пожелаха да се омъжи, тя избяга в манастир и се замонаши. Ангел Господен ѝ се яви три пъти, за да ѝ покаже мястото, където трябваше да построи нов манастир за девици. Тя посвети в монашество собствената си сестра Евдокия и много други млади момичета от редиците на аристокрацията. Една нейна роднина, Звенислава, княгиня Борисовска, донесе цялото си богатство, дрехи и скъпоценни бижута и каза: „Считам цялата красота на този свят за нищо и искам да дам тези прекрасни неща, приготвени за моя брак, на църквата на Спасителя. И желая да се венча с Него в духовен брак и да склоня глава под Неговото леко и леко иго.“ Ефросиния също я изповяда и ѝ даде името Евпраксия. В напреднала възраст Ефросиния прояви желание да умре в Йерусалим и се помоли за тази благодат. Бог чу молитвата ѝ и тя наистина почина в манастира „Свети Теодосий“ в Йерусалим на 23 май 1173 г., по време на посещение там.“ (Пролог)