Исаия 45.11-17 (6-ти час)

11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми? 12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон. 13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот. 14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог. 15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител. 16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли. 17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.

Битие 22.1-18 (Вечерня)

1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа. 3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)

17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. 18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. 19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне. 20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. 21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. 22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. 23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. 25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. 26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда. 27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. 28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно. 2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си. 3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор. 4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток. 5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Свети мъченици Агатопус и Теодул (303)

Агатоп бил дякон, много стар, а Теодул - четец, много млад, в църквата в Солун. По време на гонението на Диоклециан двамата били призовани на съд. Те отишли радостни, хванати един за ръка и възкликнали на всички: „Ние сме християни!“ След като ласкателства, увещания, заплахи, затвор и глад не успели да ги накарат да се отрекат от Христос, те били осъдени на смърт чрез удавяне. Били вързани и голям камък им бил привързан към вратовете; когато щяли да бъдат хвърлени в морето, Агатоп извикал: „Ето, чрез второ кръщение сме измити от греховете си и ще отидем очистени при Христос Иисус!“ Удавените им тела скоро били изхвърлени на брега и християните ги погребали с почести. Не след дълго Теодул се явил на братята си под формата на сияен ангел и им казал да дадат всичките му имоти на бедните.

Светият ни отец Марк от Трахия (ок. 400 г.)

Наричан е още „Марк Атинянин“, защото е роден в Атина. Когато родителите му починали, той размишлявал за преходността на всички земни неща, раздал имуществото си на бедните и се качил на дъска в морето, молейки Бог да го води където пожелае. По Божие провидение Марк бил изхвърлен на бреговете на Либия, където се установил като отшелник на планина, наречена Трахе. (Някои казват, че е било в Етиопия, но това изглежда по-малко вероятно.) Там той живял деветдесет и пет години, без никога да види друго човешко същество.

Свети Серапион го посетил преди смъртта му и описал живота му. Серапион попитал Марк дали има християни, чиято вяра е толкова велика, че могат да кажат на планината „Стани и се хвърли в морето“ и тя да стане така. Веднага планината, на която стояли, започнала да се движи като вълна, но Марк вдигнал ръка и я спрял.

На смъртния си одър Свети Марк се помолил за спасението на всички хора и предал душата си на Бога. Свети Серапион видял ангел, носещ душата на Марк, и ръка, протегната от небето, за да я приеме. Свети Марк бил на около 130 години, когато починал.