Библейски четива (Синодален превод)
Яков 1.1-12
(Вечерня, Св. Марк)
1Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
2Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
3като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
4търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
6Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
7такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
8Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
9Униженият брат да се хвали със своята висота,
10а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
11изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
12Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
Яков 1.13-27
(Вечерня, Св. Марк)
13Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
14но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
15след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
16Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
17Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
20защото човешкият гняв не върши Божия правда.
21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.
Яков 2.1-13
(Вечерня, Св. Марк)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Лука 10.1-15
(Утринно Евангелие, Св. Марк)
1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
Деяния 2.38-43 (Апостол)
38А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
42И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
43Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
1 Петрово 5.6-14
(Апостол, Св. Марк)
6И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
12Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
Йоан 3.1-15 (Евангелие)
1Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
4Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
Марк 6.7-13
(Евангелие, Св. Марк)
7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.