Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Свещеномъченик Артемон, презвитер от Лаодикия в Сирия (303)

По време на гоненията на Диоклециан, той бил много стар човек, служил шестнадесет години като четец, след това двадесет и осем години като дякон и накрая като свещеник тридесет години, общо седемдесет и четири години. Езическият съдия го поставил в храма на Ескулап, където се държали големи змии и се почитали като богове. Въпреки че съдията възнамерявал Артемон да бъде нападнат от змиите, светият свещеник ги обездвижил с кръстния знак, извел ги от храма и пред езическите жреци духнал върху змиите, които умрели мигновено. Главният свещеник, Виталис, паднал на колене и извикал: „Велик е християнският Бог!“. Артемон го кръстил заедно с няколко негови приятели.

Тогава неразкаялият се съдия осъдил Артемон да бъде хвърлен в горяща смола, но самият съдия бил хвърлен от коня си в смолата и умрял. След това Артемон бил освободен за известно време и прекарал времето си в проповядване на вярата на своя народ („винаги придружен от два опитомени елена“, казва Свети Николай Велимирович!). Но той бил арестуван отново и обезглавен през 303 г.

Свети Мартин Изповедник, папа Римски (655)

„Мартин става папа на 5 юли 649 г., по време на ожесточена кавга между православните и монотелитските еретици. Констанс II, внукът на Ираклий, е на трона по това време, а Павел е патриарх на Константинопол. За да възстанови мира в Църквата, самият император написва догматичен декрет, Типос, който силно клони към ереста. Папа Мартин свиква събор от 105 епископи, на който изявлението на императора е осъдено. В същото време папата пише писмо до патриарх Павел, молейки го да поддържа чистотата на православната вяра и да съветва императора да отхвърли теориите на еретиците. Това писмо разгневява както патриарха, така и императора. Императорът изпраща един от своите генерали, Олимпий, да отведе папата в Константинопол във вериги. Генералът не смее да върже папата със собствените си ръце, а нарежда на един от войниците си да го убие с меч в църква. Но когато войникът влиза в църквата със скрит меч, той моментално ослепява. Така, по Божието провидение, Мартин избегнал смъртта. По това време сарацините нападнали Сицилия и Олимпий отишъл там, където умрял. След това, по интриги на еретика патриарх Павел, императорът изпратил втори генерал, Теодор, да върже и залови папата по обвинение, че той, папата, е в заговор със сарацините и че не почита пресветата Богородица. [!!] Когато генералът пристигнал в Рим и прочел обвинението срещу папата, той отговорил, че това е клевета; че нямал никакъв контакт със сарацините, противниците на християнството, „и който не изповядва пресветата Богородица и не ѝ отдава почит, нека бъде прокълнат в този век и в идния.“ Но това не повлияло на решението на генерала. Папата бил вързан и отведен в Константинопол, където лежал дълго в затвора в тежка болест, измъчван от тревога и глад, докато най-накрая бил осъден на изгнание в Херсон, където живял две години преди смъртта си. Той предал душата си в ръцете на Господа, за когото бил страдал толкова много, през 655 г. Злият патриарх Павел починал две години преди него и когато императорът го посетил на смъртния му одър, той ударил главата си в стената, признавайки със сълзи, че е съгрешил много срещу папа Мартин и молейки императора да освободи Мартин. (Пролог)

В някои минеи той се почита на 14 април.