Исаия 58.1-11 (6-ти час)

1Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му. 2Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: 3"защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?" - Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. 4Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. 5Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, - денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? 6Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; 7раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий. 8Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. 9Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, 10и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; 11и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

Битие 43.26-31, 45.1-16 (Вечерня)

26Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи. 27Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още? 28Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха. 29И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой! 30Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там. 31И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.

1Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. 2И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов. 3Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него. 4И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет; 5но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви; 6защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне; 7Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление. 8И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя. 9Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави; 10ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое; 11и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое. 12И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас; 13а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука. 14И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия. 15И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му. 16Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.

Притчи 21.23-22.4 (Вечерня)

23Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди. 24Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта. 25Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят; 26той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно. 27Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство. 28Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги. 29Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си. 30Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа. 31Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.

1По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато. 2Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал. 3Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват. 4Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

Мъченици Теренций, Африкански, Максим, Помпей и 36 с тях, обезглавени в Картаген (250 г.)

Тези африкански християни пострадали по време на преследването на Църквата от император Деций, по време на което голям брой християни се отрекли от вярата, вместо да страдат. Тези малцина верни смело отстоявали вярата и след много мъки били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Те отишли на екзекуцията си, пеейки псалми и химни на благодарност, и получили мъченическия венец през 250 г.

В ранните векове на Църквата Северна Африка, особено регионът на Картаген, е бил един от центровете на християнската вяра, сравним с Мала Азия.

Шест хиляди свети мъченици в Грузия (1615 г.)

„В пустинята Давид-Гареджели в Грузия имало дванадесет манастира, в които монаси са живели аскетичен живот в продължение на векове. През 1615 г. шах Абас I нахлул в Грузия, опустошил я и избил безброй християни. Един ден, докато бил на лов в зори на самия Великден, той видял светлината на много свещи, светещи в хълмовете. Това били монасите от всичките дванадесет манастира в процесия около църквата „Възкресение“, вървящи със свещи в ръце. Когато шахът открил, че това са монаси, той попитал с недоверие: „Не е ли цяла Грузия вече предадена на меча?“ и заповядал на генералите си да отидат и да изколят монасите веднага. Ангел Божий се явил на игумен Арсений и му разкрил предстоящата им смърт, а Арсений съобщил на братята. След това всички приели Причастие в Светите Тайни и се приготвили за смърт. Тогава пристигнали нападателите, насекли игумена на парчета, когато той излязъл пред останалите, и след това убили всички останали. Всички те страдали с почести и били увенчани с неувяхващи венци в...“ 1615 г. Така завършва STORYта на тези известни манастири, които са били като пламък на духовно просветление в Грузия повече от 1000 години. Днес са останали само два: Свети Давид и Свети Йоан Кръстител. Царят на Грузия, Арчил, събира останките на всички мъченици и ги погребва. Мощите им и до днес са пълни със смирна за изцеление на болните.“ (Пролог)

Новият свещеномъченик Григорий, патриарх на Константинопол (1821)

Той е роден на Пелопонес и става архиепископ на Смирна през 1785 г. Служи във време, когато революционните настроения и активност се засилват сред гръцкия народ, и е свидетел на жестокото възмездие, което османските турци налагат при всяко доказателство за бунт сред подчинените им хора.

Веднъж в Смирна, виждайки, че предприето от него действие причинява раздори в епархиите му, той слиза от йерархическия трон по време на служба, поклонява се пред вярващите и ги моли за прошка.

Той е избран за патриарх на Константинопол през 1797 г. При Туркократията патриархът е не само глава на гръцките църкви, но и светски владетел на гръцкия народ, обвързан с клетва да уважава властта на султана. Това, съчетано с личния опит на Григорий с отношението към гръцките бунтовници, го прави твърд противник на революционната дейност сред неговия народ. Въпреки това, когато революционерите на Пелопонес обявяват гръцка независимост от Турция на 25 март 1821 г., турското възмездие е сурово: на Великден, 10 април, след като отслужва пасхалната литургия, възрастният патриарх е арестуван от турските власти. Той е измъчван в опит да разкрие имената на онези, които ръководят революцията, след което му е предложена свобода, ако приеме исляма. Григорий отговаря: „Напразно питате: патриархът на християните умира християнин.“ Той (заедно с други духовници и йерарси) е обесен като предател на портата на патриаршеския комплекс. Очевидец, британски свещеник, посещаващ Константинопол, пише: „Тялото му, изтощено от въздържание и измършавено от възрастта, нямаше достатъчно тегло, за да причини незабавна смърт. Той продължи дълго време в болка, която никоя приятелска ръка не смееше да прекъсне, и тъмнината на нощта настъпи, преди последните му конвулсии да отминат.“ Тялото му е оставено да виси три дни, след което е продадено от турските власти на еврейска тълпа, която го осакатява, след което го утежнява около врата с камък и го хвърля в морето. Въпреки това тялото е намерено да плава в морето от капитан на гръцки търговски кораб. Когато тялото е идентифицирано като това на мъченика патриарх, то тайно е откарано в Одеса, където православните църковни водачи го вземат под свои грижи. Цар Александър I нарежда държавно погребение за светия йерарх, което се провежда на 17 юни 1821 г. в Одеса.

През 1871 г. мощите са върнати в Гърция от цар Александър III. Те са нетленни, въпреки че са изминали петдесет години от смъртта му. Свети Григорий е официално прославен през 1921 г. Мощите му могат да бъдат почитани в Митрополитската катедрала в Атина.