Исаия 28.14-22 (6-ти час)

14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим. 15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - 16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. 17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. 18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани. 19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. 20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. 21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. 22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Битие 10.32-11.9 (Вечерня)

32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

1По цялата земя имаше един език и един говор. 2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. 3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. 4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. 5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. 6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; 7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. 8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). 9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)

19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. 20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. 21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. 22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. 23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. 24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. 25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. 26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Св. Иларион Нови, игумен Пелекетски, изповедник (754 г.)

Той приел монашески живот много млад и живял като отшелник в продължение на много години, като получил благодатта да лекува болести и да прогонва демони с молитвите си. По-късно станал игумен на манастира Пелекете във Витиния. По време на управлението на император Лъв Исавр, той и неговият манастир непоколебимо пазели светите икони и били жестоко преследвани. Иларион и неговите четиридесет монаси били заточени в затвор близо до Ефес, където светецът починал.

Покой на геронтиса Гаврилия (1992) (15 март по ст. ст.)

Майка Гаврилия, която е била позната на мнозина, които са все още живи, не е официално прославена от Църквата, но е смятана от мнозина за светица на нашето време. Нейната прекрасна биография, „Аскетка на любовта“, е преведена на английски и няколко други езика. Разказът по-долу е откъс от този на уебсайта на манастира „Свети Григорий Палама“.

„Геронтиса Габриелия е родена в Константинопол преди сто години, на 2/15 октомври 1897 г. Тя израства в града, докато семейството ѝ не се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през цялата Втора световна война. Учи се за подолог и физиотерапевт. През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с мисията за бежанци „Приятели“ и Американското селскостопанско училище в Солун в ранните следвоенни години. По-късно открива собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Сестра Лила напуска Гърция и пътува до Индия, където работи с най-бедните от бедните, дори с прокажените, в продължение на пет години.“

„Едва през 1959 г. тя отива в манастира „Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Когато пристига, тя моли отец Теодосий, капелан, за молитвено правило. Отец Теодосий е донякъде изненадан, когато открива, че тя може да чете дори древногръцки. Отец Теодосий казва: „Великите старци, за които чуваме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Дойдохте тук, за да спасите душата си. Ако започна да ви давам правила, ще загубите душата си, а и аз също. Но ето отец Йоан. Той ще бъде вашият старейшина.“ Така че за първата ѝ година в манастира той я нарежда да чете само Евангелията и Свети Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествицата“ не е била публикувана на съвременен гръцки език.)

„Тя беше три години във Витания. През април 1962 г. дойде съобщението, че патриарх Атинагор от Константинопол иска да изпрати православен монах в Тез, Франция. Сестра Габриелия отиде през Тез (тя говореше свободно френски от детството си) в Америка.“

„През 1963 г. тя се завръща в Гърция. Старецът е постриган в малката схима от игумен Амфилохий (Макрис) на Патмос в пещерата „Свети Антоний“ под манастира „Евангелизмос“, точно преди тя и монахинята Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е ентусиазиран от идеята за монахиня, която да е отворена за активна евангелизация по света. В Индия тя прекарва три години в Нани Тал, Утар Прадеш, където отец Лазар Мур е свещеник и където се консултира със старецът в преводите си на Псалтира и Отците. Между 1967 и 1977 г. старецът пътува в мисионерското поле на Източна Африка, в Европа, включително посещава стари приятели и духовни отци Лев Жилет и Софроний от Есекс, отново в Америка и за кратко в Синай, където архиепископ Дамянос се опитва да въведе отново женското монашество. Тя пътува много, с голяма загриженост и широка любов към Божия народ. Някои от духовните ѝ деца я намират в Йерусалим до Гроба Христов; други намират…“ нея на мисионерското поле в Източна Африка. В продължение на години, започвайки около 1977 г., тя живееше скрита в малък апартамент, „Къщата на ангелите“ в Патисия, сред шума, смога и суматохата на централна Атина. Малко местенце, скрито местенце, ценно място за тези, които я познаваха там.

„През 1989 г. тя се преместила в скита „Свети Покров“ на остров Егина, близо до светилището на Свети Нектарий. Там тя призвала последните две от духовните си деца да станат монаси близо до нея и там продължила да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя била хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарала четиридесет дни в болницата, като я напуснала през Страстната седмица и получила причастие на Пасха. И за недоумение на лекарите, ракът изчезнал. Все още не било нейното време.“

„Старица най-накрая се оттеглила в тишина. Само с една последна монахиня тя се преместила за последен път в този живот на остров Лерос. Там установили исихастирион на Светите Архангели. Едва в тази последна година от живота си тя приела Великата схима от ръцете на отец Дионисий от скита „Малката Света Анна“ на Атон. Той дошъл да ѝ даде схимата в параклиса на Панагията в Кастро на върха на Лерос.“

„Геронтиса Габриелия почина от този свят на 28 март 1992 г., без никога да е построила манастир. През годините шест от нейните духовни деца станаха монаси, но никога повече от едно или две не бяха с нея едновременно. Само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея. Нейната биография и събрани съчинения бяха публикувани на гръцки през 1996 г., благодарение на труда на последната ѝ монашеска дъщеря и приноса на много, много други, които бяха скъпи за Геронтисата. Английският превод е в процес на подготовка [Забележка: вече е публикуван].“

„Всеки, който е познавал Старинтисата, е осъзнавал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори и до днес. Малкото думи, записани тук, едва ли внушават яснотата и любовта на нейната душа. Думите са само инструменти на този свят; чудото на Старинтисата е било обгърнато от мистерията на тишината на идния свят.“

„Тя никога не е търсела репутация. Никога не е позволявала да се публикува нищо за нея през дългия ѝ живот и е позволявала на децата си да правят снимки само в последните ѝ години. Тези, до които Бог се е докосвал чрез нея, са я наричали Геронтиса; тя никога не се е превръщала в нещо друго освен в монахиня Габриелия.“

„Тя беше въплъщение на смирение и любов.“

Старинката въплъщаваше „екуменизъм“, който може да служи като модел за мнозина в наше време: тя беше напълно любяща и отворена към всички хора от всички вероизповедания, но въпреки че работеше свободно с протестанти и индуси в служба на човека, никога не правеше компромис с нито един аспект от православната си вяра. Веднъж някои протестантски колеги ѝ предложиха да се молят заедно; майка Гаврилия им благодари с любов, но каза: „Моля се само в църква или сама.“