Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Лука 12.16-21 (Евангелие)

16И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; 17и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. 18И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, 19и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. 20Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? 21Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Нашият преподобни отец Патапий (VI или VII в.)

Той е роден в Тива в Египет и в ранна възраст напуска благочестивите си родители, наследството и познатите си, за да живее в египетската пустиня, посвещавайки се на непрестанна молитва. След много години славата му се разпространява и въпреки желанието му за уединение, тълпи от поклонници го търсят за молитви и съвети. За да избегне вниманието на хората, той прави нещо изненадващо: напуска пустинята и се премества в Константинопол, установявайки се в квартал Влахерни, където сред градската суматоха може да остане незабелязан, по-сигурен в уединението си, отколкото в пещерите на Египет.

Докато растеше в послушание на Христовите заповеди, благодатта да върши чудеса нарастваше в него и той отново постепенно ставаше известен. Веднъж един сляп човек се хвърлил пред Патапий на улицата и светецът го излекувал мигновено, като призовал името Христово. Веднъж той изцелил човек, осакатен от водянка, като го помазал с масло от лампа и го обележил с кръст.

След като в продължение на много години благославял Църквата с молитвите и чудесата си, Свети Патапий починал в мир и бил погребан в църквата на Египетския манастир близо до Константинопол. През 1904 г. неговите скъпоценни и нетленни мощи били открити по време на строителство на малък манастир близо до Коринт. Оттогава манастирът е посветен на Свети Патапий и там се случват много чудеса.

Свети апостоли Состен, Аполос, Тихик и Епафродит, Кифа и Цезар

Всички тези апостоли са споменати в Новия завет. Состен е бил управител на синагогата в Коринт и е обърнат във вярата чрез проповедите на Свети Павел. След като пътува със Свети Павел в продължение на години, той става епископ на Колофон, близо до Ефес. Аполос е бил евреин от Александрия, добре образован и с дълбоки познания за Писанията. Той е доведен до пълнотата на християнската вяра от Прискила и Акила в Ефес и излиза да проповядва Евангелието сред езичниците. Красноречието му е било толкова възхитено, че за известно време езическата църква се разделя на две фракции, едната за Павел, а другата за Аполос. По-късно Свети Аполос става епископ на Кесария.

(Синаксарионът изброява тук Кифа и Цезар; но някои смятат, че позоваването на Свети Павел на Кифа в 1 Кор. 1:12 се отнася до апостол Петър, а не до отделен спътник на Свети Павел; и че „тези от Цезаревото домакинство“ (Фил. 4:22) се отнася до християните в императорския дворец в Рим, а не до християнин на име Цезар.)