Евреи 8.7-13 (Апостол)

7Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори. 8Но пророкът, като ги укорява, казва: "ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - 9не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, - защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ. 10Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят, 12понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 13Като казва "нов" завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Марк 8.11-21 (Евангелие)

11И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род. 13И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб. 15А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет. 20А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем. 21И рече им: как не разбирате?

Света Дева и мъченица Анисия (298)

Тя е родена в благочестиво, благородно и много богато семейство в Солун. Когато и двамата ѝ родители умират, докато е юноша, Анисия се посвещава на Христос, небесния Младоженец. Тя отхвърля всичките си бижута и изящни дрехи, обличайки се като простолюдка. Освободява всичките си многобройни роби, като дава на всеки от тях щедра сума пари, за да се утвърдят. Тя раздава цялото си наследство, което включва големи имения. Оттогава нататък тя прекарва дните си в посещение на болни, помага на вдовици и сираци и особено помага на християни, страдащи от преследване. Тя посещава затворниците, носи им храна и вода и се грижи за раните им. През цялото време, което не е посветено на подпомагане на бедните или потиснатите, тя прекарва в молитва в малка килия. Една от молитвите ѝ е била тя, подобно на тези, на които е помагала, да бъде удостоена с мъченическия венец.

Един ден, докато отивала на църква, императорски войник я заговорил и грубо я разпитал. Когато тя открито заявила, че е християнка, войникът я сграбчил и я завлякъл в идолски храм, където ѝ заповядал да принесе жертва. В отговор тя само му плюла в лицето. Разгневеният войник извадил меча си и го забил в ребрата ѝ, убивайки я. Няколко благочестиви християни взели тялото ѝ и го погребали извън града. Когато гоненията приключили, на мястото на погребението ѝ била построена църква в нейна чест.

Свети отец Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия (1563)

Той е роден в Москва през 1492 г. Когато баща му умира, майка му става монахиня, а той монах, получавайки монашеското име Макарий. Той става иконограф с рядък талант. През 1523 г. е ръкоположен за свещеник и е посветен на игумен на Лучския манастир; три години по-късно е ръкоположен за архиепископ на Новгород и Псков, епархия, която е била вакантна в продължение на много години. Като архиепископ той изпраща мисионери сред местните народи в далечния север на Русия и в собствената си епархия се бори срещу езичеството, все още разпространено сред хората. Той урежда живота в манастирите на своята епархия, които са изпаднали в самодоволство.

През 1542 г. е избран за митрополит на Москва и глава на Руската църква. Пет години по-късно коронясва първия руски цар Иван Василиевич. През 1551 г. свиква Събора на стоте глави, който осъжда различни ереси, разпространени по това време, установява принципите на християнското поведение и образование и установява правила за иконографията и църковното изкуство. През цялото си време като йерарх той продължава да рисува икони и през 1553 г. довежда до издаването на първите книги, отпечатани на руски език. Когато Казанското ханство пада, той незабавно изпраща мисионери, за да покръстят татарите.

Когато царят, който почитал свети Макарий, го помолил за духовна книга, той бил изненадан и недоволен, че му е даден екземпляр от заупокойната служба; но светецът му казал, че всеки, който внимателно прочете тази книга и приложи думите ѝ, никога няма да съгреши.

Свети Макарий починал в мир в Москва през 1563 г. и народното му почитане започнало веднага. През 1988 г. той бил официално прославен от Руската църква.