Библейски четива (Синодален превод)
Матей 1.18-25
(Утринно Евангелие)
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Галатяни 4.4-7
(Апостол, Рождество)
4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
7Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Евреи 5.11-6.8 (Апостол)
11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.
12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;
14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.
1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3И това ще направим, ако Бог позволи.
4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
Матей 2.1-12
(Евангелие, Рождество)
1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Лука 21.5-7, 10-11, 20-24 (Евангелие)
5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече:
6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.
7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?
10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;
11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му;
21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,
22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.
23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;
24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
Жития на светиите
Рождество Христово по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос
Разказът на Синаксар включва следното предание от Протоевангелието на Яков: „Когато Йосиф намери място за Мария във Витлеем, той излезе да търси акушерка. По пътя си забеляза, че цялата природа внезапно беше станала напълно неподвижна, сякаш обзета от удивление: птиците висяха неподвижно във въздуха, хората и животните спряха на място, а водите спряха да текат. Непрекъснатото движение, което води всичко от раждането до смъртта и го затваря в суета (вж. Пс. 38:6-7; 102:15. Екл. 1), беше преустановено, защото в този момент Вечният влезе в сърцето на времето. Предвечният Бог стана новородено дете. Времето и STORYта сега придобиха ново измерение.“
Пастирите, които видяха Господа
„А в същата страна имаше овчари, които пребиваваха на полето и пазеха стадото си през нощта. И ето, ангел Господен дойде при тях и славата Господня ги осия. И те се уплашиха много. И ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знамение: Ще намерите Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли. И внезапно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение.“ (Лука 2:8-14)
Почитането на влъхвите
Вижте Матей, гл. 2. Според стиховете от Празника и повечето от Светите Отци, влъхвите са били астролози от Персия или Вавилония (Писанието казва само, че са дошли „от изток“.) Звездата, която са следвали, не е била неодушевен обект, а една от Ангелските Сили на небето, назначена да ги води към Спасителя. От самото начало Благата вест за Христос е била провъзгласена на народите.