23 Декември 1968
Понеделник от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

Свети десет мъченици Критски
Десетте свети мъченици от Крит (250)
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Жития на светиите

Десетте свети мъченици от Крит (250)

И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.

Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)

Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.

Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.