2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)

9Побързай да дойдеш при мене скоро. 10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. 11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. 12Тихика изпроводих в Ефес. 13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените. 14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му! 15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. 16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! 17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва. 18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин. 19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом. 20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит. 21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя. 22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

Лука 20.1-8 (Евангелие)

1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите 2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. 7И отговориха: не знаем, откъде беше. 8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети мъченик Себастиан и онези с него (287)

Той израства в Милано и става армейски офицер, където се отличава толкова добре, че император Диоклециан го назначава капитан на преторианската гвардия, без да подозира, че Себастиан е християнин. В Рим, изпълнявайки задълженията на придворен, той използва положението си, за да утешава и насърчава затворените си събратя християни. Чрез труда и примера си той довежда мнозина до вяра в Христос, включително Хроматий, префектът, отговарящ за преследването на римските християни.

Себастиан беше подкрепил двама братя, Марк и Марцелин, които очакваха екзекуция заради вярата си. Когато дошъл денят на екзекуцията, баща им Транквилин, който бил езичник, но чрез примера на Себастиан се обърнал във вярата, се явил на Хроматий и обявил, че и той е християнин. Свидетелството му било толкова силно, че коравосърдечието на префекта се стопило и той самият решил да стане християнин.

Гай, епископ на Рим, събрал новите братя (както мъже, така и жени — не всички новопокръстени от Себастиан са споменати тук), за да ги прегърне и кръсти, но също така и да ги предупреди за предстоящата им мъченическа смърт. Той заповядал на някои да избягат от града, а на други, водени от Себастиан, да останат в Рим, посвещавайки дните си на пост, молитва и благодарност, докато очакват смъртта си. Докато „групата мъченици“ правела това, мнозина идвали при тях и били изцелени от болести, а мнозина се присъединявали към тях в изповядване на Христос.

Когато дошло времето за мъченичеството, всеки член на групата бил подложен на въображаемо жестоки мъчения преди екзекуцията си. Самият Себастиан бил накаран да стане свидетел на смъртта на всички свои другари, а след това да изтърпи собственото си изпитание. Той спокойно изповядал непоклатимата си вяра пред самия Диоклециан, преди да бъде отведен на мястото на екзекуцията. Там бил вързан за стълб и станал мишена на група стрелци с лък, докато тялото му не се настръхнало от стрели като бодлите на таралеж. Той бил оставен да умре, но когато Ирина, вдовица на Свети Кастул, дошла да го погребе, тя го намерила жив и превързала раните му. Удивително, той се възстановил и отново се явил на императора. Смаян и възмутен, тиранинът заповядал Себастиан да бъде пребит до смърт с тояги и хвърлен в градската канализация. Същата вечер на една благочестива християнка било казано във видение да вземе тялото му и да го погребе в катакомбите. След като Свети Константин донесъл мир в Църквата, папа Дамас построил църква на мястото в чест на светеца. В продължение на стотици години там са се случвали много чудеса по застъпничеството на Свети Себастиан.

Свети свещеномъченик Модест I, архиепископ Йерусалимски (634 г.)

Родителите му били благочестиви християни от Себастия в Мала Азия, които починали в затвора, докато Модест бил още бебе. Детето било отгледано от езичници, но когато научило, че родителите му са умрели за Христос, то тайно също станало християнин. Когато осиновителите му починали, той пътувал до Атина, където бил приютен от християнски златар и съпругата му и станал християнин на тринадесетгодишна възраст. Милостинята и любовта на Модест към бедните скоро му спечелили слава, но предизвикали завистта на синовете на златаря, които продали Модест в робство по време на пътуване до Египет. Но Модест успял да доведе новия си господар до вярата в Христос и да си възвърне свободата.

Малко по-късно той предприел поклонение в Йерусалим. Вратите на църквата „Гроб Господен“ се отворили по неговите молитви и хората, приемайки това като знак от Бога, избрали Модест за архиепископ на Йерусалим. (Разказите за живота му не споменават, че преди това е бил нещо повече от мирянин.) Той служил на паството си нежно и ревностно, насърчавайки всички да изобилстват с духовни дарове и вършейки много чудеса. Молитвите му били ефективни не само за изцелението на верните, но дори и за изцелението на добитъка и другите животни. Поради тази причина все още е обичайно на този ден да се поръсват кошарите и обоните за животни, а дори и къщите, в които живеят домашни любимци, със светена вода, молейки за закрилата на светеца.

Свети Модест служил вярно на паството си до дълбока старост. Според някои сведения той починал в мир. Според други, в напреднала възраст бил предаден на езичниците от враговете си и обезглавен от тях след много мъки.