Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Колосяни 3.4-11 (Апостол, Праотци)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Лука 14.16-24 (Евангелие, Праотци)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Свети свещеномъченик Елевтерий, епископ Илирийски, и онези, които са с него (126)

Името му е форма на гръцката дума за „свобода“. Той е родом от Рим, чийто баща умира в ранна възраст, оставяйки го на отглеждането на майка му Антия, християнка, която го отглежда в страх Божий и любов към святостта. Неговата добродетел и способности са толкова очевидни, че е ръкоположен за свещеник на седемнадесет години, а на двадесет е назначен за епископ на Илирия, голяма епархия, обхващаща приблизително днешна Сърбия.

Пастирската и евангелистка дейност на младия епископ била толкова успешна, че много езичници били обърнати към вярата чрез него. Нарастващата му репутация привлякла вниманието на император Адриан, който изпратил един от висшите си офицери на име Феликс да арестува светия епископ. Но когато Феликс видял и чул Елевтерий, той бил пленен от неговото учение, повярвал в Христос и бил кръстен. Той и свети Елевтерий се върнали и се представили заедно пред императора, безстрашно изповядвайки вярата си.

Елевтерий е подложен на жестоки мъчения, по време на които градският префект Коремон, който е предложил някои от мъченията, е просветен чрез молитвите на светеца за враговете му и провъзгласява за Христос. Той е кръстен от Елевтерий и по-късно обезглавен. След време, когато става ясно, че огънят и мъченията няма да трогнат светия епископ, той е отведен в амфитеатъра и обезглавен. В момента на смъртта му майка му Антия се втурва напред и взема тялото му в ръцете си. Там и тя е обезглавена от палачите.

Бременните жени призовават Свети Елевтерий за безопасно раждане.

Свети мъченик Елевтерий Кубикулярий (4 в.)

Той произхождал от благородно семейство в Константинопол и се издигнал до ранга на Кубикуларий (камергер). Той бил не само съветник, но и близък приятел на императора (вероятно Юлиан Отстъпник). Но Елевтерий бил все по-развито желание да стане християнин; затова, получавайки разрешение от императорския двор, се преместил в провинцията на Витиния, където бил кръстен. Там построил къща, която криела подземен параклис.

Когато Елевтерий се завърнал в двора, някои завистливи придворни го издали на императора, който посетил вилата на Елевтерий и бил бесен, когато открил подземната църква. Когато светецът не се отрекъл от вярата си в Христос, императорът, пренебрегвайки всички предишни приятелски връзки, го обезглавил.

Свети мъченик Вакх Нови (787)

По време на управлението на Константин VI и Ирина, реставратори на светите икони, Светата земя е под контрола на мюсюлманските араби. Много християни там отстъпват от вярата, поставяйки почестите и сигурността в този свят над вечната си радост. Един от тях е бащата на този светец, който отглежда седем деца като мюсюлмани. Съпругата му обаче никога не се отказва от вярата си и се моли постоянно за обръщането на съпруга и децата си във вярата. След смъртта на бащата, третият ѝ син Дачак заявява, че желае да стане християнин. Той е кръстен в манастира „Свети Сава“ близо до Йерусалим, получавайки името Вакхус, и е решен да стане монах. Но игуменът, страхувайки се от репресии срещу манастира, го изпраща обратно в дома му в Йерусалим. Братята му, виждайки радостта и смелостта му в изповядването на вярата, решават да приемат свето кръщение, с изключение на един, който донася Вакхус на властите. Той е арестуван и изправен пред съдията и когато се оказва твърд в изповядването на Христос, е обезглавен.

Нашият преподобни отец Трифон Колски, апостол на Лапония (1583), и неговият ученик Свети мъченик Йона (1590)

Свети Трифон е син на свещеник от Новгород. Синаксарът записва, че в момента на раждането му, по време на утренската служба, се пеел стихът „Блажен е животът на ония, които живеят в пустинята“. През 1525 г. той бил подтикнат от божествено откровение да избяга в далечния север на Русия и да живее като отшелник. Той се установил близо до река Кола, където посвещавал нощите си на молитва, а дните си на провъзгласяване на Христовото Евангелие на местните народи. Езичниците в началото били враждебни, но търпението и смирението му ги спечелили и той покръстил мнозина. Той им построил църква със собствените си ръце на брега на Ладожкото езеро, а по-късно основал там манастир. Свети Трифон починал през 1583 г. Той предсказал собствената си смърт и предстоящото разрушение на манастира от шведите, което се случило през 1590 г. Всички монаси били избити. Първата жертва, старецът Йона, извършил много чудеса в манастира след възстановяването му.