Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Герман)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Герман)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836). Първомъченици Американски Ювеналий (1796) и Петър Алеутски (1815)

Свети Герман, за мнозина покровител на Северна Америка, е роден близо до Москва около 1756 г. в благочестиво търговско семейство и постъпва в монашество на шестнадесетгодишна възраст в Троице-Сергиевата лавра близо до Санкт Петербург. Докато е там, той е нападнат от рак на лицето, но Божията Майка му се явява и го изцелява напълно. През 1783 г. е постриган за монах с името Герман (форма на Германос) и е приет във Валаамския манастир на Ладожкото езеро. След известно време му е позволено да се оттегли към живота на отшелник в гората и идва в манастира само по празници.

През 1793 г., в отговор на искане на Руско-американската търговска компания за мисионери в Аляска, на Валаамския манастир е наредено да избере група от най-добрите си монаси, които да пътуват до Америка. Избрани са осем, сред които е и отшелникът Герман. Групата прекосява целия Сибир и почти година по-късно, през септември 1794 г., за първи път вижда остров Кодиак. Мисионерите се захващат за работа и намират местното алеутско население толкова възприемчиво към Евангелието на Христос, че през първата година около 7000 са кръстени и са сключени 1500 брака.

Въпреки тежките трудности, мисионерите изминавали огромни разстояния, пеша и с малки лодки, за да достигнат разпръснатите рибарски селища на алеутите. Като цяло те срещали топло посрещане, но много от езическите шамани се противопоставяли на посланието им и понякога подстрекавали хората срещу тях. Така свещенослужителят Ювеналий бил убит през 1796 г., превръщайки се в Първи мъченик на Северна Америка.

Въпреки това противопоставяне, основната трудност на мисионерите била с руските търговци и заселници, които имали навика да експлоатират алеутите, както си пожелаят, и които потискали и отвращавали местното население с неморалното си поведение. Когато мисионерите се застъпили за местните, те се сблъскали с противопоставянето на Руско-американската компания, чието ръководство поставило безброй препятствия по пътя на работата им. С течение на времето няколко от компанията загинали в морето, а още няколко изоставили мисията обезсърчени, оставяйки монаха Герман сам.

Той се установява на остров Спрус близо до Кодиак и отново поема живота на отшелник, живеейки в малка колиба в гората. Прекарва дните си в молитва и мисионерска работа и се отказва от всяка плътска утеха: често пости и живее на диета от къпини, гъби и зеленчуци (в Аляска!!). Въпреки тези лишения, той основава сиропиталище и училище за местните жители на острова, грижи се за болните по време на епидемии и построява параклис, където провежда богослужения, посещавани от много хора. (Той не е свещеник, но Бог компенсира липсата по чудотворни начини: на Богоявление ангели слизат, за да благословят водите на залива, а светецът използва светената вода, за да изцелява болните). На въпроса дали някога се чувства самотен или унил в самотата си, той отговаря: „Не съм сам; Бог е тук, както навсякъде, и ангелите също. Няма по-добра компания.“

Свети Герман починал в мир на остров Спрус на осемдесет и една години през 1836 г. В момента на заминаването си лицето му сияело от светлина, а жителите наблизо видели стълб от светлина, издигащ се над отшелничеството му. Последното му желание било да бъде погребан на остров Спрус. Когато някои от неговите добронамерени ученици се опитали да пренесат мощите му обратно в Кодиак, за да бъдат погребани от църквата там, се надигнала буря, която продължила неутихателно, докато не се отказали от плана и не го погребали, както той пожелал. Той бил официално прославен през 1970 г., първият канонизиран американски светец.

Свети Петър бил млад алеут, приел православната вяра. През 1812 г. Руско-американската компания установила пост в Калифорния, където руснаци и алеути обработвали земя и търгували, за да задоволят нуждите на аляските; Петър бил един от тях. Испанците, които по това време управлявали Калифорния, заподозряли руснаците в териториални амбиции и през 1815 г. заловили около двадесет православни алеути и ги отвели в Сан Франциско. Четиринадесет от тях били подложени на мъчения в опит да бъдат обърнати в римокатолическата вяра. Всички отказали да направят компромис с вярата си, а Петър и един от спътниците му били подложени на особено жестоко отношение: пръстите на Петър, след това ръцете и краката му били отрязани и той починал от загуба на кръв, все още твърд в изповедта си. Латиняните подготвяли същата съдба за останалите, когато дошла вестта, че ще бъдат преместени; в крайна сметка те се върнали в Аляска. Когато чул разказ от първа ръка за мъченическата смърт на Петър, свети Герман се прекръстил и казал: „Свети новомъчениче Петре, моли се на Бога за нас!“ Свети Петър Алеут е първият признат светец от американски произход.

Свети Герман се появява няколко пъти в църковния календар. Днес се чества Съборът на Свети Герман и американските първомъченици. Свети Герман се почита на 15 ноември, денят на неговата кончина; но (отчасти защото поклонението до Аляска е толкова трудно през зимата) денят на неговото прославяне, 27 юли / 9 август, се пази там като негов основен празник.

Следва откъс от разговор между свети Герман и някои офицери на руски кораб, записан от неговия ученик Яновски; той включва може би най-известния цитат от свети Герман.

„Но обичате ли Бога?“ – попитал старецът. И всички отговорили: „Разбира се, че обичаме Бога. Как можем да не обичаме Бога?“ „А аз, грешникът, се опитвам да обичам Бога повече от четиридесет години и не мога да кажа, че Го обичам съвършено“ – отговорил отец Герман и започнал да обяснява как човек трябва да обича Бога. „Ако обичаме някого“ – казал той, – „тогава винаги мислим за него, стремим се да му угодим; денем и нощем сърцето ни е заето с този обект. Така ли, господа, обичате Бога? Често ли се обръщате към Него, винаги ли Го помните, винаги ли Му се молите и изпълнявате ли Неговите Свети заповеди?“ Трябвало да признаем, че не го правим. „За наше добро, за наше щастие“ – заключил старецът, – „поне нека си дадем обет, че от този ден, от този час, от тази минута ще се стремим повече от всичко да обичаме Бога и да изпълняваме Неговата Света Воля!“

Свети Герман се чества и на 12 декември.

Мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест в Севастия

„Тези петима смели мъже блестяха като пет блестящи звезди в мрачните дни на антихристиянските императори Диоклециан и Максимиан. Свети Евстратий беше римски генерал в град Саталиос, Евгений беше един от неговите бойни другари, а Орест също уважаван войник. Авксентий беше свещеник, а Мардарий - обикновен гражданин, който произхождаше, подобно на Евстратий, от град Араврака. Императорските управители Лисий и Агрикола измъчваха първо Авксентий, тъй като той беше свещеник. Виждайки невинните страдания на християните, Евстратий се яви пред Ликий и заяви, че и той е християнин. Докато Евстратий беше измъчван, Евгений се изправи пред съдията и извика: „И аз съм християнин, Ликий!““ Когато прекарвали Евстратий и другите мъченици през града, Мардарий ги видял от покрива на къщата си, сбогувал се с жена си и двете си крехки дъщери и побързал след тях, викайки в лицата на мъчителите им: „И аз съм християнин, като Господ Евстратий!“ Орест бил млад и красив войник, който се извисявал с глава и рамене над всички останали войници. Един ден, когато бил на стрелба по мишена в присъствието на Ликий, кръстът, който носел, паднал от гърдите му и Ликий осъзнал, че е християнин. Орест открито изповядал вярата си и бил мъченически убит заедно с останалите. Авксентий бил обезглавен, Евгений и Мардарий умрели под мъчения, Орест бил изложен на нажежена желязна решетка, а Евстратий умрял в пламтяща пещ. Свети Власий (виж 11 февруари) причастил Свети Евстратий в затвора преди смъртта му. Мощите им по-късно били пренесени в Константинопол и се съхраняват в църквата, посветена на тях - „Свети петима сподвижници“. Те били видени живи в тази църква, а Свети Орест се явил на Свети Димитрий Ростовски (виж 28 октомври). Запазена е красива молитва на Свети Евстратий, която се чете на полунощната служба в събота: „Слава ми Твоето величие, Господи, защото си погледнал на моето унижение и не си ме затворил.“ ме предаде в ръцете на враговете ми, но спаси душата ми от нужда…“. (Пролог)

Света Дева Мария Лусия от Сиракюза (304)

По време на гоненията на Диоклециан, християнската девойка Лусия отишла с майка си на поклонение до гроба на Света Агата (5 февруари), за да се моли за изцелението на майка си от болест. Света Агата се явила на Лусия насън и казала: „Лусия, сестро моя, защо искаш от мен това, което можеш да постигнеш със собствената си вяра? Майка ти е изцелена. Скоро ще бъдеш слава на Сиракуза, както аз съм на Катания.“ Майката на Лусия била изцелена от този ден и Лусия решила да се посвети изцяло на Бога. Тя разтрогнала годежа си с млад мъж от благороднически произход и дала голямата си зестра от земя и бижута на бедните. Нейният бъдещ съпруг гневно я осъдил на губернатора на Сиракуза като християнка.

На трибунала Лусия твърдо изповядала вярата си в Христос и отказала да принесе жертва на боговете. Губернаторът заповядал да я настанят в публичен дом, но неговите слуги не успели да я преместят от мястото, където стояла, дори когато я вързали с въжета и се опитали да я влачат с волове. Губернаторът попитал какво магьосничество използва, на което тя отговорила: „Аз не използвам магьосничество - това е силата Божия, която е с мен. Доведете десет хиляди от вашите мъже, ако желаете; те няма да могат да ме преместят, освен ако Бог не пожелае.“ След това мъжете запалили огън около нея, но това не ѝ навредило. Накрая я обезглавили на мястото, където стояла. С последните си думи тя предсказала смъртта на Максимиан и Диоклециан и настъпването на мир в Църквата.