2 Солунци 2.13-3.5 (Апостол)

13Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, 14към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. 15И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание. 16А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда, 17да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.

1И тъй, молете се за нас, братя, щото словото Господне да се разпространява и се слави навред, както и у вас, 2и да се избавим от безчинни и лукави човеци, защото не всички имат вяра. 3Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и запази от лукавия. 4Ние сме уверени за вас в Господа, че вършите и ще вършите, що ви заповядваме. 5А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.

Лука 13.1-9 (Евангелие)

1В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. 2Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? 3Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 4Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим? 5Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете. 6И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; 7и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята? 8Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, 9и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.

Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)

Той е роден в Константинопол през 715 г. от благочестиви родители на име Йоан и Анна. Майка му често се е молила на Пресвета Богородица да ѝ се роди син и е получила откровение от Дева Мария, че ще зачене сина, когото желае. Когато детето се ражда, тя го кръщава Стефан, следвайки пророчество на патриарх Свети Герман (честван на 12 май). Стефан постъпва в монашески живот като младеж и се отличава с аскетизъм и добродетел, че отшелниците на планината Авксентий го назначават за свой водач още в млада възраст. „По време на управлението на Константин V (741-775) Стефан показва любовта си към Православието, борейки се за Вярата... Освен че е свиреп иконоборец, Константин подготвя безмилостно преследване на монашеството. През 754 г. той свиква събор, който анатемосва светите икони. Тъй като Свети Стефан отхвърля този събор, императорът формулира лъжливи обвинения срещу него и го изгонва. Но докато е в изгнание, Свети Стефан извършва изцеления със свети икони и отвръща мнозина от иконоборството.“ Когато отново бил доведен пред императора, той му показал монета и попитал чий образ е на нея. „Моят е“, казал тиранинът. „Ако някой потъпче твоя образ, подлежи ли на наказание?“, попитал светецът. Когато стоящите наоколо отговорили с „да“, светецът изстенал поради слепотата си и казал, че ако смятат, че обезчестяването на образа на тленен цар е достойно за наказание, какви мъки ще получат онези, които потъпчат образа на Владиката Христос и на Божията Майка? Тогава той хвърлил монетата на земята и я стъпкал. Той бил осъден на единадесет месеца окови и затвор. По-късно бил влачен по земята и бил убит с камъни, подобно на Стефан Първомъченик; затова е наречен Стефан Нови. Накрая бил ударен с дървена тояга в слепоочието и главата му била разбита, и така той издъхнал през 767 г. (Великият часовник)

Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Петнадесетте Тивериуполски (Струмишки) мъченици са ранохристиянски светци, пострадали за вярата през II в. по време на гоненията на римските императори. Тивериуполис (днешна Струмица, Северна Македония) е бил римски град, в който ранното християнство се разпространило бързо.

След покръстването на България през 864 г. княз Борис I нарежда на управителя Тарадин да издири мощите на петнадесетте мъченици. Те са открити и стават обект на дълбоко почитание сред българския народ. Мощите им са извършвали множество чудеса и изцеления.