Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Той е роден в видно езическо семейство в Неокесария, където християнството по онова време е почти непознато. Въпреки това Григорий открива и приема Христовата вяра в ранна възраст. Родителите му го обучават в най-добрите училища по онова време в Атина, Александрия и Бейрут; той и брат му прекарват пет години в обучение при великия Ориген, въпреки че Синаксарионът бързо отбелязва: „Те обаче притежават достатъчно проницателност, за да избегнат някои грешки, в които Ориген е бил подведен от прекомерната смелост на своите разсъждения за Божиите тайни.“
Отхвърляйки много изкушаващи предложения за светско положение, Григорий се оттеглил в пустинята, за да живее в аскеза. Архиепископът на Амесия обаче, запознат с неговата святост и способности, го ръкоположил за епископ на Неокесария против волята му и Григорий в послушание поел неговия престол на около тридесетгодишна възраст.
Когато той влязъл в града като епископ, в него имало само седемнадесет християни. Чрез неуморните и изпълнени с благодат проповеди на светеца и чрез постоянния поток от чудеса, които извършил там, той довел толкова много хора до вярата, че когато починал, само седемнадесет от жителите на града останали езичници.
Безбройните чудеса на епископ Григорий били толкова известни, че той станал известен на всички като Чудотворец. Веднъж Пресвета Богородица му се явила заедно със Свети Йоан Богослов и му разкрила директно божествени тайни, благодат, дадена на малцина. Дори неговите хулители го нарекли втори Мойсей. Той починал в мир през 275 г.
„Нашият свети отец Лонгин е живял в египетските пустини през четвърти или пети век. Сред другите му поговорки са следните: Мъртвецът не съди никого и същото е и със смирения човек.“ На някой, който искал да отиде да живее в изгнание, той отговарял: „Ако не пазиш езика си, няма да можеш да живееш в изгнание, където и да отидеш.“ На някой друг, който искал да живее в уединение, той казвал: „Ако не упражняваш добродетелите сред хората, още по-малко ще можеш да го правиш в уединение.“ Чрез живота и думите си той учил любовта към смирението като превъзхождаща всички дела на аскезата, казвайки: „Постът смирява тялото, бдението очиства ума, а безмълвието води до скръбта, която кръщава човека наново и го очиства от всеки грях.“
На него дължим и известната поговорка: „Пролей кръвта си и приеми Духа.“ (Синаксарион)
Благородна роднина на Свети Едуин, крал на Нортумбрия (поменан на 12 октомври), Хилда е кръстена в ранна възраст чрез проповедите на Свети Паулин, един от първите мисионери, изпратени от Рим на Британските острови. На тридесет и три години тя се отказва от света и се завръща в монашески живот. Първоначално тя се стреми да влезе в манастир близо до Париж в Галия, но е повикана обратно в родината си от Свети Айдан, епископ на Линдисфарн (31 август), който, разпознавайки вече очевидните ѝ духовни дарби, я назначава за игуменка на малък манастир. Тъй като даровете ѝ на проницателност и духовно напътствие стават все по-широко известни, тя ръководи по-големи манастири, като накрая основава манастира Уитби през 657 г. Светицата прекарва следващите тридесет и три години в управлението на манастира, който се превръща в фар на християнския живот в Британските острови и извън тях. Манастирът е необичаен по съвременните стандарти, тъй като се състои както от женски, така и от мъжки монашески дом, с майка Хилда като духовен глава и на двата. Общността се превърнала в тренировъчна площадка за свещеници и епископи, които продължили да разпространяват Евангелието на Христос в цяла Великобритания.
Простолюди, крале и самият епископ Ейдън редовно идвали при нея за духовни съвети и още приживе тя била смятана за Майката на страната си. През последните шест години от живота си тя била измъчвана от непрестанна пареща треска, но продължила святото си дело неуморно до смъртта си през 680 г. В момента на смъртта си Света Бегу, в друг манастир, била събудена от видение на душата на Хилда, която била възнесена на небето от група ангели.
Синаксарионът заключава: „Света Хилда, подобно на своите съвременнички Света Етелдреда (23 юни) и Света Ева (25 август), принадлежи към онази монашеска група от жени с кралски произход, които са упражнили формиращо влияние в Английската църква през седми век, но тя е и рядък пример за духовна Майка, получила от Бога дара да ръководи не само монахини, но и монаси и епископи; защото в Господ Иисус няма нито мъжки пол, нито женски, а ново творение (Гал. 3:28).“
Той е роден през 1350 г. в град Юриев-в-полето, между Ростов и Радонеж. В много ранна възраст той търси Свети Сергий Радонежки, търсейки да стане негов ученик; но светецът го настанява в друг манастир, където скоро става известен като „любящ послушанието“ заради смирението и безкористността си. Накрая, когато е на около тридесет години и е ръкоположен за свещеник, той успява да отиде в Радонеж, където Свети Сергий, осъзнавайки напредналото му духовно състояние, прави Никон свой килиен настоятел. След смъртта на Свети Сергий, братята единодушно избират Никон за свой игумен. През 1408 г. Свети Никон е предупреден чрез явление, че манастирът ще бъде разграбен от татари, затова той и монасите му бягат с манастирските книги и свещени съдове. Когато се връщат, установяват, че манастирът е изгорен до основи. Започвайки веднага работа, те построяват нов манастир през следващите няколко години. През 1422 г. мощите на Свети Сергий, които по чудо са били запазени по време на татарското нападение, са били поставени в новата манастирска църква.
Синаксарът завършва така: „Пълен с години и вече пренесен духом в Небесното Царство, свети Никон каза на учениците си: „Заведете ме оттук в светлия храм, приготвен за мен по молитвите на моя духовен отец. Не искам да оставам повече тук долу!“ След като се причастявал със светите Тайни и благословил един по един братята си, той извикал: „Душо моя, приближи се с радост към мястото, което е приготвено за твоя покой. Приближи се с радост, защото Христос те зове!“ След това заспал в мир. Положен е срещу гроба на свети Сергий. Оттогава той често се явява със свети Сергий, за да изцелява болните или да защитава Лаврата на Света Троица в моменти на опасност.“