1 Солунци 2.14-19 (Апостол)

14Вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Иисуса църкви, що са в Иудея, понеже и вие същото претърпяхте от своите едноплеменници, каквото и те от иудеите, 15които убиха и Господа Иисуса, и Неговите пророци, и нас изгониха, и Богу не угаждат, и на всички човеци се противят, 16които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай. 17А ние, братя, осиротели от вас за късо време по лице, а не по сърце, с още по-голямо желание се старахме да видим лицето ви. 18Заради това ние, най-вече аз, Павел, и веднъж и дваж поискахме да дойдем при вас; но попречи ни сатаната. 19Защото кой е наша надежда, или радост, или венец за похвала? Това не сте ли и вие пред Господа нашего Иисуса Христа при Неговото пришествие?

Лука 11.23-26 (Евангелие)

23Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява. 24Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; 25и като дойде, намира я пометена и наредена; 26тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

Нашият преподобни отец Паисий Величковски (1794)

Той е роден в Украйна през 1722 г., един от многото деца на свещеник. Учи в Църковната академия в Киев, но е разочарован от светския дух, любовта към уединението и западния богословски климат, които открива там.

След четири години той напуска училището и се впуска в търсене на духовен отец и манастир, където да живее в бедност. В крайна сметка намира мъдри духовни водачи в Румъния, където много от руските монаси са избягали след реформите на Петър Велики. Оттам пътува до Света Гора. Духовният живот и там е в упадък и Платон (името, което му е дадено като послушник) става отшелник, посвещавайки дните си на молитва и четене на Светото писание и писанията на Отците. След четири години гостуващ старейшина от Румъния го пострига за монах под името Паисий и го съветва да живее с други монаси, за да избегне духовните опасности от преждевременното започване на уединен живот. Пристигат няколко братя от Румъния, които се стремят да го направят свой духовен отец, но тъй като той се чувства недостоен да поеме тази задача, всички те живеят в бедност и взаимно послушание. Други се присъединяват към тях от Румъния и славянските страни и с течение на времето приемат общежитие, като Паисий е техен неохотен игумен.

През 1763 г. цялата общност (нараснала до шестдесет и пет души) напуснала Света Гора и се върнала в Румъния. Даден им бил манастир, където приели атонското правило за живот. Игумен Паисий въвел Иисусовата молитва и други аспекти на исихазма в монашеския живот там: преди това време те били използвани предимно от отшелници. Църковните служби се провеждали пълноценно, като хоровете пеели последователно на славянски и румънски език. Монасите се изповядвали пред своя старец всяка вечер, за да не залезе слънцето над гнева им, а на брат, който таял злоба към друг, било забранено да влиза в църквата или дори да казва „Отче наш“, докато той не я уреди.

Монашеското братство в крайна сметка нараснало до повече от хиляда души, разделени в два манастира. Посетители и поклонници идвали от Русия, Гърция и други земи, за да се докоснат до светия му пример.

Свети Паисий е научил гръцки, докато е бил на Атон, и се е заел да направи точни славянски преводи на писанията на много от Отците на Църквата. Гръцката „Добротолюбие“ е публикувана неотдавна преди това и свети Паисий създава славянска версия, която е четена в целия славянски православен свят. (Това е „Добротолюбието“, което поклонникът носи със себе си в „Пътят на поклонника“).

Светецът починал в мир през 1794 г., една година след публикуването на неговата „Славянска добротолюбие“. Синаксарът обобщава влиянието му: „Тези преводи и влиянието на светеца чрез дейността на неговите ученици в Русия доведоха до широко духовно обновление и до възстановяване на традиционния монашески живот там, което продължило до Революцията от 1917 г.“