Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 6.11-18 (Апостол)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Лука 16.19-31 (Евангелие)

19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Светите апостоли от Седемдесетте Олимп, Родион, Ераст, Сосипатер и Кварт

Всички тези апостоли са били сред Седемдесетте и всички са споменати от св. Павел в Посланието към римляните 16. Светиите Олимп и Родион последвали св. Петър в Рим и били обезглавени при Нерон около 54 г.

Останалите трима починаха в мир, след като служиха на Църквата като епископи: Св. Сосипатер като епископ на Икония; Св. Ераст (описан от Св. Павел като градски съкровищник на Коринт) като епископ на Панеас (Кесария Филиппова); Св. Кварт като епископ на Бейрут. Казват, че Кварт е обърнал повечето граждани на Бейрут към вярата в Христос преди смъртта си.

Преподобни отец Арсений Кападокийски, Чудотворец (1924)

„Кападокия (в Източна Турция) е почти лишена от християни сега, но през 1840 г., когато Свети Арсений е роден там, все още е имало жизнени православни общности. Той става монах и е изпратен в родния си град Фараса, за да служи на хората. Той става известен като могъщ ходатай пред Бога, молейки се за всички, които идват при него, мюсюлмани, както и християни. Неговите безбройни чудеса на изцеление стават известни в цяла Кападокия; тези, които не могат да дойдат да го видят, понякога му изпращат дрехи, за да се моли над тях. Той става известен като Хаджиефендис, мюсюлмански почетен термин за поклонници, защото прави поклонение в Светата земя пеша на всеки десет години. Той никога не приема никакви подаръци в замяна на своите молитви и изцеления, казвайки: „Нашата вяра не се продава!“

„Той криеше светостта си, доколкото можеше, под груба и остра външност. Ако някой изразеше възхищение от него, той отговаряше: „Значи мислиш, че съм светец? Аз съм просто грешник, по-лош от теб. Не виждаш ли, че дори губя самообладание? Чудесата, които виждаш, са извършени от Христос. Не правя нищо повече, освен да вдигам ръце и да Му се моля.“ Но както казва Писанието, молитвите на праведния човек могат много и когато Свети Арсений вдигаше ръце, често следваха чудеса.“

„Той живееше в малка килия с пръстен под, постеше често и имаше навика да се затваря в килията си поне за два цели дни всяка седмица, за да се посвети изцяло на молитва.“

„Отец Арсений предсказал изгонването на гърците от Мала Азия, преди то да се случи, и организирал паството си за заминаване. Когато заповедта за изгонване дошла през 1924 г., възрастният светец повел своите верни на 400-километрово пътешествие през Турция пеша. Той предсказал, че ще живее само четиридесет дни след като стигне до Гърция, и това се сбъднало. Последните му думи били: „Душата, душата, грижете се за нея повече от плътта, която ще се върне в земята и ще бъде изядена от червеи!“ Два дни по-късно, на 10 ноември 1924 г., той починал в мир на осемдесет и три години. От 1970 г. насам много явления и чудеса са се случили близо до светите му мощи, които се намират в манастира Суроти близо до Солун. Той бил официално прославен от Константинополската патриаршия през 1986 г.“

— Източник: Православна енория „Свети Йоан Кронщатски“ (Великобритания)

Основният източник за живота на Свети Арсений е „Свети Арсений Кападокийски“, съставен от старец Паисий от Света гора, който е бил кръстен като бебе от светеца.