Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

2 Коринтяни 11.31-12.9 (Апостол)

31Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.

1Да се хваля, не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни. 2Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. 3И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), 4че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. 5С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. 6Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина; но аз се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене, или чува от мене. 7И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. 8Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене. 9Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Лука 6.31-36 (Евангелие)

31И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. 32И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. 33И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. 34И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. 35Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. 36И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Свети великомъченик Артемий (362)

Той произхождал от благородно семейство и бил назначен за военен управител на Александрия и Египет от император Константин Велики. Няколко години по-късно император Юлиан Отстъпникът се опитал да възстанови езическото идолопоклонство като официална религия на Империята. Той също така влязъл във война с Персия и установил Антиохия като своя щаб за водене на войната. В Александрия Артемий получил приказ да дойде в Антиохия с военните сили под негово командване. Артемий се явил пред отстъпилия император точно навреме, за да види как той нарежда жестоката екзекуция на двама благочестиви християни, Евгений и Макарий. Безстрашно, свети Артемий незабавно осъди императора, като му каза в лицето, че неговата антихристиянска политика е от демоничен произход. Разяреният император незабавно лиши Артемий от всички официални звания и го хвърли в затвора. На следващия ден той извика Артемий пред себе си и му обеща висока имперска длъжност, ако само се отрече от Христос и се поклони на идолите. Когато Артемий категорично отказа да направи това, той беше публично измъчван до смърт. Една благочестива благородница тайно събра мощите на светеца и ги отнесе в Константинопол, където те бяха почитани и извършиха много чудеса в продължение на няколко века.

Св. Герасим Новият, аскет от Кефалония (1579)

Роден е в Южна Гърция. Като млад напуснал дома си и, след като пътувал в търсене на наставници в аскетичния живот, стигнал до Атон, където бил постриган за монах. Няколко години по-късно отишъл на поклонение в Светата земя и там бил ръкоположен за свещеник от патриарх Германий Йерусалимски. Веднъж, докато живее в Йерусалим, той отишъл в йорданската пустиня за четиридесет дни на пост и молитва, подражавайки на Господа. След още пътувания през Синай и Египет, той стигнал до гръцкия остров Закинтос, където живял сам в изолирана пещера, хранейки се само със зеленчуци. Но неговата святост скоро привличала много вярващи, които идвали при него за благословия и съвет. Съзнавайки съвета, че нищо не е по-вредно за монах от похвалата на хората, той избягал на остров Кефалония, където отново заживял в уединена пещера. Но отново станал известен и още повече поклонници се събрали около него в търсене на духовна подкрепа. Този път Бог му разкри, че трябва да напусне своята любима усамотеност, за да служи на другите; така той основа на острова манастир, наречен Нови Ерусалим. Свети Герасим доживя до дълбока старост и му бе дадено предзнание за деня на смъртта му. Мощите му се съхраняват на Кефалония, „непокътнати и нетленни, сякаш той спи“, според Синаксариона.

Св. Йона, епископ на Манджурия (1925) (7 октомври по стария календар)

Забележка: Паметта на Св. Йона е на 7 октомври по Стария календар, което съвпада с този ден по Новия календар.

Осиротял е в Русия на ранна възраст и, след като е посещавал семинарията в родния си град Калуга, е бил постриган за монах в Оптинския манастир. По-късно е бил ръкоположен за свещеник и е преподавал в Казан. На тридесетгодишна възраст (1918 г.) болшевиките завземат властта и той е принуден да избяга. След много преследвания и страдания, той се присъединява към голяма група руснаци, които бягат през Туркестан и пустинята Гоби към Китай. Там е ръкоположен за епископ и веднага започва да работи неуморно, за да окуражава паството си и да се грижи за материалните им нужди (повечето от тях пристигнали в Китай само с дрехите, които носели). Той основава църкви, открива супови кухни и сиропиталище, лично се грижи за болните и по всеки начин олицетворява истински служител на Христос.

Когато смъртта му наближава (от инфекция, придобита докато се грижи за болните), той облече епитрахил, прочете Канона за отпътуването на душата, легна на леглото си и каза: „Да бъде волята Божия. Сега ще умра.“ В рамките на минути той почина. В нощта на погребението му епископът се яви на парализирано десетгодишно момче, което беше чудотворно изцелено.