Ефесяни 5.33-6.9 (Апостол)

33Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.

1Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо. 2"Почитай баща си и майка си" (това е първа заповед с обещание), 3"за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята". 4И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне. 5Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и трепет, в простота на сърцето си, както на Христа, 6не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия, 7усърдно служейки, като че служите на Господа, а не на човеци, 8и знаейки, че всеки, бил той роб или свободник, ще получи от Господа според доброто, което извърши. 9И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.

Лука 4.16-22 (Евангелие)

16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. 17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: 18"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, 19да проповядвам благоприятната Господня година". 20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. 21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. 22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Светите мъченици Еулампий и Еулампия (196)

Те бяха брат и сестра от Никомедия, които пострадаха за Христа по времето на царуването на Максимиан. Еулампий е бил арестуван заради християнската си вяра; когато сестра му е получила вестта, тя се е притекла да се присъедини към него. И двамата са били подложени на различни жестоки мъчения, включително хвърляне в огън и вряща смола, от които по чудо са излезли невредими. Накрая Еулампий е бил обезглавен, а Еулампия е издъхнала, преди и тя да бъде обезглавена.

Блаженият безумен за Христа Андрей от Тотма (1637)

„Свети Андрей произхождал от семейство на набожни, неграмотни селяни. Той получил образование, като ходел на църква, и след смъртта на родителите си станал послушник в манастира в Галич, в епархията на Кострома. Игуменът, който се отличавал с мъдростта си, разпознал духовните дарби на Андрей и го насърчил да предприеме необичайната и трудна аскеза на безумието за Христа. Андрей напусна манастира, за да води скитнически живот, но често се връщаше, за да разкрива мислите и делата си на своя старец. След смъртта на своя старец той се заселил близо до църквата „Възкресение Христово“ в град Тотма, където бил напълно неизвестен. Прекарвал цялата нощ в молитва, а през деня просел милостиня, която веднага раздавал на бедните. Ходел бос лято и зима и се хранел само с хляб и вода. Всяка година извършвал поклонение до светите места в региона. Един ден към него се обърна вождът на едно дивашко племе. Човекът страдаше от очно заболяване и помоли Андрей, който вече се смяташе за чудотворец, да го излекува. Андрей избяга, но дивакът изми очите си в снега, стъпкан от светеца, и се излекува.

„Изтощен от аскеза и лишения, Свети Андрей предвидял деня на своята кончина. Той повикал свещеник, изповядал се и причастил се със Светите Тайнства, и не след дълго заспал в Господа, като небесен аромат изпълнил стаята, където лежало тялото му. Малко по-късно светецът се явил на една болна жена, докато тя спела, държейки Евангелието, за да го почита, и й казал да се моли на гроба му. Когато се събуди, жената беше изцелена.“ (Синаксар)