2 Йоаново 1.1-13 (Апостол)

1Аз, старецът - до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, - и не само аз, но и всички, които са познали истината, - 2заради истината, която пребъдва в нас и ще бъде с нас вовеки: 3да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4Много се зарадвах, че намерих твои чеда да ходят в истината, според както получихме заповед от Отца. 5И сега те моля, госпожо, не като че ти пиша нова заповед, но оная, която имаме отначало, да любим един другиго. 6А любовта се състои в това, да постъпваме по Неговите заповеди. Тази е заповедта, която сте чули отначало, за да постъпвате по нея; 7защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист. 8Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда. 9Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. 10Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; 11защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела. 12Ако и да имах много да ви пиша, ала не исках на книга и с мастило, а се надявам да дойда при вас и да говоря уста с уста, та радостта ми да бъде пълна. 13Поздравяват те чедата на избраната твоя сестра. Амин.

Марк 15.22, 25, 33-41 (Евангелие)

22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 25Беше третият час, и Го разпнаха. 33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.

Свети Порфирий, епископ на Газа (420)

Роден е в богато благородническо семейство в Солун около 347 г. Изпълнен с все по-силно желание за Бога, той се отказва от светските си притежания и заминава за Египет, където прекарва пет години като монах в Скетис. Оттам отишъл в Палестина, където прекарал още пет години в пещера в пустинята на Йордан. Страдащ от тежко заболяване, той бил принуден да се премести в Йерусалим; там бил внезапно и напълно излекуван след видение на Голгота, в което видял Добрия разбойник да слиза от кръста, за да го отведе при Христос, който му поверил кръста за пазене.

Порфирий се заема с занаята на обущар в Йерусалим, за да задоволи скромните си нужди. Скромността и милосърдието му стават толкова известни, че епископът на Йерусалим го ръкополага за свещеник на възраст от четиридесет и пет години и го назначава за Ставрофилакс, пазител на Истинския Кръст на Спасителя — с което се изпълнява видението на Порфирий на Голгота. Три години по-късно, много против волята си, той е избран за епископ на Газа.

През целия си епископски мандат той е бил преследван от езичниците, които все още доминирали в живота на града — въпреки че успял да обърне мнозина от тях към вярата чрез собствения си пример за святост и чрез многото чудеса, извършени по негово застъпничество. Веднъж, когато градът страдаше от продължителна суша, светецът събра християните в града (които наброяваха не повече от 280 души), каза им да постят и отслужи всенощно бдение. На следващата сутрин, докато епископът и цялото му паство вървяха в шествие из града, заваля дъжд. При това 127 езичници се обърнаха към християнството. Когато насилствените атаки на езичниците продължиха, Порфирий се обърна към император Аркадий с молба за издаване на указ за затваряне на езическите храмове в Газа. С подкрепата на св. Йоан Златоуст указът беше издаден. Когато императорските представители влязоха в Газа, придружавани от епископ Порфирий, носещ кръста, статуята на Афродита в главния храм на града се разби на парчета. Осем храма бяха разрушени, а на мястото на най-големия беше построена църква. Стотици езичници приеха вярата и след наставление бяха кръстени от светеца.

След двадесет и пет години като епископ, през които видял как епархията му се превърнала от малка паства от преследвани християни в християнска територия, Свети Порфирий починал в мир през 420 г.

Света Фотиния, самарянката, и онези, които бяха с нея (66)

Тя беше самарянката, която срещна Христос при Якововия кладенец (Йоан, гл. 4). Тя се покаяла и разказала на съгражданите си, че е срещнала Христос, поради което понякога я наричат първата, проповядвала Евангелието на Христос. Тя обърнала в християнството четирите си сестри (Фота, Фотис, Параскева и Кириака) и синовете си (Виктор и Йосес), и всички те станали неуморни евангелисти на Христос. След мъченичеството на светите апостоли Петър и Павел тя заминала за Картаген, за да проповядва Евангелието там. Тя, заедно с християнските си сестри и синове, всички претърпели мъченическа смърт по време на гоненията на Нерон. Тя се почита и в неделята на самарянката по време на Великденския период.