2 Тимотей 2.11-19 (Апостол)

11Верни са думите: ако с Него сме умрели, с Него ще и оживеем. 12Ако търпим, с Него ще и царуваме; ако се отричаме, и Той ще се отрече от нас; 13ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си. 14Това напомняй на всички, като ги заклеваш пред Господа, да не влизат в препирни, които никак не ползуват, а служат за гибел на слушателите. 15Залягай да се представиш пред Бога достоен, безукорен работник, който вярно преподава словото на истината. 16А скверните празнодумства отбягвай, защото ония, които ги изговарят, още повече ще напреднат в нечестие, 17и словото им ще се разпространява като живеница. Такива са Именей и Филит, 18които отстъпиха от истината, говорейки, че възкресението е вече станало, и разрушават вярата у някои. 19Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: "позна Господ Своите"; и: "да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне".

Лука 18.2-8 (Евангелие)

2като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Св. Мартиниан, монах, от Кесария в Палестина (422)

„Животът на този светец е неизмеримо чудесен и заслужава да бъде прочетен изцяло. Какво ли не е претърпял той, за да изпълни Божия закон? На осемнадесетгодишна възраст той се оттеглил в планината Арк в Кападокия и прекарал 25 години в пост, бдение и молитва, борейки се с многобройни изкушения. Когато една жена дошла да го изкуши и той видял, че ще съгреши с нея, скочил бос в огъня и стоял в него, докато болката не изтръгнала сълзи от очите му и той не убил всяка похот в себе си. Когато възникнали други изкушения, той избягал на една самотна скала в морето и живял там. Когато обаче при корабокрушение една жена доплувала до скалата, той скочил в морето с намерение да се удави. Но делфин го взе на гърба си и го отнесе, по Божията провидение, до брега. Тогава той реши да не прави никое място свой постоянен дом, а да пътува безспирно. Така той премина през 164 града за две години, увещавайки и съветвайки хората. Накрая пристигна в Атина, където умря през 422 г.“ (Пролог)

Светите апостоли и мъченици Прискила и Акила

Акила и съпругата му Прискила (или Приска) бяха евреи от Понт, които се заселиха в Рим, където работеха като шатрари. Когато император Клавдий изгони всички евреи от Рим през 49-50 г., те се преместиха в Коринт. (Вероятно вече са били християни; по това време Империята не правеше разлика между християни и евреи.) В Коринт те приели апостол Павел, който живял и работил с тях за известно време (Деяния 18:1-3). Те работели усърдно с апостола, пътували с него и били счетени за достойни да доведат Аполос (8 декември) до пълно познание на вярата (Деяния 18:26)

Прискила и Акила се върнали в Рим около 58 г., а по-късно отишли в Ефес; те живеели там, когато св. Павел помолил своя ученик Тимотей, епископ на Ефес, да ги поздрави (2 Тим. 4:19). Вероятно в Ефес те били мъчени от езичниците.

Свети Симеон Мироточец, основател на Хиландарския манастир (1200)

Роден е през 1114 г. В светския живот той управлява кралство Сърбия като Стефан Неманя; след като управлява мъдро и милосърдно в продължение на много години, през 1196 г. се отказва от всички светски богатства и слава, за да стане монах. Пътувайки към Светата планина, той взе за свой духовен отец собствения си син Сава, който го беше изпреварил в отказването от царската чест в полза на молитвен живот. Заедно Симеон (както беше наречен в монашеския живот) и синът му основали Хиландарския манастир. Съпругата му Анна станала монахиня, приемайки името Анастасия; тя също се почита като светица на Църквата. След неговата кончина мощите на Свети Симеон излъчвали ароматно и лечебно миро. Свети Сава върнал светите мощи на баща си в Сърбия. Синаксарионът казва: „От празния гроб на Свети Симеон в Хиландар чудесно изникнала лоза, чиито изсушени гроздови семки и до днес се изпращат по целия свят като благословение за бездетни семейни двойки.“