1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свещеномъченик Хараламбос (Харалампус), епископ на Магнезия (202)

„Този велик светец е бил епископ в Магнезия и е пострадал за Христа на 113-годишна възраст. Когато под император Септимий Север избухна жестоко преследване, възрастният Харалампус не се скри от преследвачите си, а свободно и открито проповядваше християнската вяра. Той издържал всички мъчения, сякаш не били върху тялото му, и когато му откъснали живата плът, благочестивият светец казал на императорските войници: „Благодаря ви, братя мои, че отстранихте старото тяло и обновихте душата ми за нов и вечен живот.“ Той извършил много чудеса и довел мнозина към вярата. Дори дъщерята на императора, Галина, се отрекла от езичеството на баща си и станала християнка. Осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията, свети Харалампий вдигнал ръце към небето и се помолил за всички хора, Бог да им даде телесно здраве и спасение на душата, и да им дари плодовете на земята в изобилие: „Господи, Ти знаеш, че хората са от плът и кръв; прости им греховете и излей благословението Си върху всички.“ След като се помоли така, светият старец предаде душата си на Бога, преди палачът да е сложил меча си на врата му. Той пострада през 202 г. Галина взе тялото му и го погреба.“ (Пролог)

„Великият Часослов“ посочва, че е бил на 103 години.

Света Схоластика от Италия, сестра на Свети Бенедикт (543)

Тя е близначка на Свети Бенедикт, патриарх на монашеството в Запада (14 март), и негова постоянна съработничка в лозето на Христос. Те живеели в съседни манастири; въпреки че се обичали искрено, се срещали само веднъж годишно, прекарвайки деня в молитва и духовни разговори, след което се разделяли, след като споделили скромна трапеза. При срещата им през 543 г. тя убедила брат си (и монаха, който го придружавал) да наруши собствения си монашески правилник и да остане с нея в бдение през нощта. Три дни по-късно, когато Бенедикт погледнал през прозореца на килията си, видял душата на сестра си под формата на гълъб, издигащ се към небето.

Препоръчва се: „Светите близнаци: Бенедикт и Схоластика“, красиво илюстрирана детска книга за двамата светци; от Катлийн Норис, илюстрирана от Томи деПаола.

Нашият почитаем отец Прохор от Киевските пещери (1107)

„Чудотворец от Киевския пещерни манастир, той бил наричан „ядецът на орах“, защото през целия си живот в манастира никога не беше опитвал хляб, а се хранеше с орах [вид див спанак], приготвен по негов собствен специален метод като нещо като хляб. Когато давал на някого от този хляб с благословията си, той бил сладък като мед, но ако някой откраднел от него, ставал горчив като пелин.

„Веднъж, когато в Русия имало недостиг на сол, Прохор раздавал на хората пепел вместо сол. Пепелта, която раздавал с благословията си, се превръщала в сол; пепелта обаче, която някой вземал за себе си, оставала обикновена пепел. Княз Святполк наредил цялата пепел от килията на Прохор да бъде донесена в двора без негово разрешение, да не говорим за благословията му. Когато пепелта беше донесена там, за всички беше очевидно, че това е пепел, а не сол. Тогава Прохор каза на всички хора, които бяха дошли при него за сол, да отидат в двора на княза и, когато князът изхвърли пепелта, да я вземат и да я използват като сол. Те направиха това и пепелта отново се превърна в сол. Самият княз, като научил за това, се изпълнил с дълбоко уважение и любов към него и, когато Прохор починал през 1107 г., с ръцете си го положил в гроб до великите руски светии Антоний и Теодосий.” (Пролог).