Няма пост
9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. 10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. 11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
11Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, 12като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век, 13и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос, 14Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела. 4А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, 5Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, 6Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, 7та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
11По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане. 12Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. 13Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец; 14а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.
1Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, 2на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд. 3И това ще направим, ако Бог позволи. 4Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа 5и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век, 6са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят. 7Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия; 8а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
13Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. 14А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? 15Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска. 16И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. 17И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
5И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече: 6ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат. 7И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това? 10Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство; 11на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето. 20А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; 21тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, 22защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано. 23А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; 24и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
1Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин; 2великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще й се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог. 3Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена; 4кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси. 5Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. 6Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите. 7И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз. 8И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят. 9Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените. 10И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.
1Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата. 2Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си - за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина. 3Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, - и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду. 4Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите. 5Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави. 6Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо. 7Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът - помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, - и Той ще го помилува, защото е многомилостив. 8Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. 9Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли. 10Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, - 11тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил. 12И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат. 13Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.
3Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението, 4и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико; 5пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя. 6Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.
1Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; 2и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; 3и всички ядоха една и съща духовна храна; 4и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. 10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. 11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
„Около началото на тридесетата година от живота на нашия Господ, Йоан Предтеча, който беше с около шест месеца по-голям от нашия Спасител по плът и беше живял в пустинята от детството си, получи заповед от Бога и дойде в околностите на река Йордан, проповядвайки кръщението на покаянието за опрощаване на греховете. Тогава и нашият Спасител дойде от Галилея до Йордан и потърси и прие кръщение, макар че Той беше Учителят, а Йоан беше само слуга. След това се случиха онези чудесни дела, велики и надприродни: небесата се отвориха, Духът слезе под формата на гълъб върху Този, който се кръщаваше, и се чу глас от небесата, свидетелстващ, че това е възлюбеният Син Божий, кръстен сега като човек (Мат. 3:13-17; Марк 1:9-11; Лука 3:1-22). От тези събития се проявиха Божествеността на Господ Иисус Христос и великата тайна на Троицата. Именно оттук идва и името на настоящия празник – „Теофания“, тоест божественото явяване, появата на Бога сред хората. На този почитаем ден бе въведена свещената тайна на християнското кръщение; оттогава започна и спасителното проповядване на Царството Небесно.“ (Великият Хорологион)
Когато Ти се кръсти в Йордан, Господи, поклонението на Светата Троица се яви; защото гласът на Отца свидетелства за Теб, наричайки Те Своя възлюбен Син. И Духът под формата на гълъб потвърди верността на словото. Христе, наши Боже, Който се яви и просвети света, слава на Теб. — Тропар на Богоявление
„Но слизането на Христос в реката има и по-дълбоко значение. Когато Христос слезе във водите, Той не само ни поведе със Себе Си и ни очисти, но и очисти самата природа на водите… Празникът на Богоявление има по този начин космически аспект. Падението на ангелските чинове, а след това и падението на човека, засегна цялата вселена. Цялото Божие творение беше по този начин изкривено и обезобразено: ако използваме символиката на литургичните текстове, водите бяха превърнати в „леговище на змейове“. Христос дойде на земята, за да изкупи не само човека, но чрез човека и цялото материално творение. Когато влезе във водата, освен че осъществи предварително нашето прераждане в кръстителницата, Той също така осъществи очистването на водите, тяхното преображение в орган на изцеление и благодат.“ Епископ Калистос, „Контекст и значение на празниците“ в Празничния Менаион.
Западният празник Богоявление, който също се чества на този ден, не възпоменава кръщението на Христос, а поклонението на влъхвите.