Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

2 Тимотей 4.5-8 (Апостол, Неделя преди Богоявление)

5Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. 6Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. 7С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; 8прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.

Колосяни 1.12-18 (Апостол)

12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

Марк 1.1-8 (Евангелие, Неделя преди Богоявление)

1Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, 2както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." 3"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му." 4Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. 5И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 6А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. 7И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; 8аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Лука 14.16-24 (Евангелие)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Пророк Малахия (около 400 г. пр. Хр.)

Той е последният от дванадесетте малки пророци и последният от всички пророци на Стария Завет. Името му означава „Моят ангел“ или „Моят посланик“. Той се завърна с изгнаните евреи от Вавилон и взе участие във възстановяването на Храма в Ерусалим. Неговото пророчество обявява на вярващите, че Господ скоро ще сложи край на еврейското свещеничество с идването на Христос, Слънцето на правдата (Малахия 4:2), вечния Свещеник.

Свети мъченик Гордий от Кесария (IV в.)

„Мъченикът Гордий, който беше от Кесария в Кападокия, беше центурион по звание. Неспособен да понесе нечестието на езичниците, той се оттегли в пустинята, за да се очисти чрез молитва и пост. След като разбра, че аскетичното му обучение го е подготвило достатъчно, той слезе от планините, когато в Кесария се провеждаше някакъв езически празник, на който присъстваха всички, и се представи пред множеството. Въпреки че зрелищата на празника продължаваха, никой не им обръщаше внимание, а всички погледи бяха насочени към него. От престоя си в планините погледът му беше див, брадата му – дълга, одеждите му – окъсани, тялото му – като скелет; и все пак около него сияеше някаква благодат. Той беше разпознат и се вдигна силен вик и шум, тъй като събратята му християни се радваха, а враговете на истината викаха за смъртта му. Той смело изповяда вярата си пред управителя и след мъчения беше обезглавен по времето на царуването на Лициний през 314 г. Свети Василий Велики изнесе проповед за Свети Гордий, споменавайки, че някои от присъстващите са били свидетели на мъченичеството на светеца.” (Велики Хорологион)

Светата ни майка Женевьев от Париж (ок. 502 г.)

Тя е родена близо до Париж в семейство на заможни земевладелци. Когато е била на около десет години, Свети Германиус от Оксер (31 юли), преминавайки през региона по пътя си към Британия, разпознал специално божествено предназначение за нея и казал на родителите ѝ, че тя е избрана за спасението на мнозина. „Той я попитал същия ден и рано на следващия дали би се посветила на святото девство за Христа и и в двата случая тя отговорила, че това е най-съкровеното й желание. Тогава той я благословил и й дал медна монета с изобразен кръст, която да носи на врата си, като й казал никога да не носи злато, сребро или перли, а да издигне ума си над малките красоти на този свят, за да наследи вечни и небесни украшения.“ (Синаксарион)

Манастирите били непознати по онова време в Галия, затова Женевьов живяла като отшелница, в килия в собствения си дом, първо с родителите си, а след смъртта им – с кръстницата си в Париж. Тя се посветила на бедните, раздавайки всичко, което попадало в ръцете й, с изключение на малкото, което й било необходимо, за да се храни с хляб и боб. (Когато навърши петдесет години, епископите й заповядаха да добави към храната си малко риба и мляко). Тя спазваше Великия пост от Богоявление до Великден, като през това време никога не излизаше от дома си. Никога не се страхуваше да изобличи властниците за потисничеството им над слабите и бедните и така си спечели много влиятелни врагове; но любовта на народа към нея и подкрепата на Църквата я предпазиха от преследване.

Станало й обичай да ходи в църквата в неделя в шествие със своето домакинство и много благочестиви миряни. Веднъж свещта, носена в предната част на шествието (все още било тъмно), угаснала по време на буря. Светецата поиска свещта и, когато я взе в ръка, тя се запали отново и остана запалена, докато стигнаха до църквата. На няколко други пъти свещи се запалваха спонтанно в ръката ѝ; поради тази причина иконата ѝ я изобразява, държаща свещ.

Тя пътувала из цяла Галия (днешна Франция) по църковни дела, като била посрещана с всички почести, които обикновено се оказват на епископ. Няколко пъти спасявала град Париж от нападенията на варварски племена чрез молитвите си, като умолявала варварските вождове, а веднъж и като организирала конвой, който да донесе зърно на обсадения град.

Света Женевьев починала в мир на осемдесетгодишна възраст. През вековете оттогава тя е показвала своята свята закрила над град Париж безброй пъти, а мощите ѝ в църквата „Света Женевьев“ са извършили безброй изцеления. Нейните мощи многократно са били носени в огромни шествия по време на войни, епидемии или други национални изпитания. Тези мощи са били почти изцяло изгорени и хвърлени в река Сена от безбожните революционери през 1793 г., но, както заключава Синаксарионът, „тези, които продължават да призовават Света Женевьев с вяра, откриват, че тя е жива и здрава“.