Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)

8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива. 11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал. 12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг. 13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята; 14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество. 15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат; 16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

Марк 9.33-41 (Евангелие)

33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40Защото, който не е против вас, той е за вас. 41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Светият ни отец Павел от Тива (342)

Той е роден в Египет по времето на император Деций. Въпреки че родителите му са му оставили голямо наследство, той го е изоставил и е избягал в пустинята около 250 г., за да се спаси от кървавите преследвания на християните, които са бушували по това време. След като е вървял няколко дни, той е намерил изолирана пещера с голяма палма и извор с прясна вода наблизо. Заселил се тук в уединение, той се е посветил на постоянна молитва.

Минали много години. Свети Антоний Велики, навършил деветдесет години (около 342 г.), бил изкушен от мисълта, че никой друг никога не е живял живот, толкова посветен на Бога, колкото неговият. Тази нощ в сън му било казано, че в пустинята има друг отшелник, по-съвършен от него, който е навършил 113 години. Антоний станал, взел тоягата си и тръгнал направо към пустинята, уповавайки се на Бога да го води там, където трябвало да отиде. Бил заплашван от различни зверове, изпратени от дявола, но ги укротил със знака на кръста и те му показали пътя, по който трябвало да върви. Накрая един вълк го завел до пещерата на Свети Павел. Те се прегърнали като братя в Христа и прекарали нощта в молитва. На следващия ден Павел споделил на Антоний, че е на прага на смъртта и че Бог е довел Антоний там, за да му осигури достойно погребение. Както беше казал, Свети Павел починал на следващия ден и, с много сълзи, Свети Антоний го погребал в наметало, дадено му от Свети Атанасий Велики, подпомаган от два лъва, които изкопали гроба с лапите си.

Нашият Свети Отец Йоан Каливит (живеещият в колиба) (ок. 450)

Той беше син на Евтропий, виден сенатор, и Теодора, които живееха в Константинопол. На дванадесетгодишна възраст той тайно избяга от дома си, като взе със себе си само Евангелието. Влизайки в манастира на Незаспиващите в града, той се посвети с пламенност на живот, изпълнен с молитва, самоотричане и послушание. В продължение на три години ядеше само в неделя след причастие и стана толкова слаб и измършал, че не приличаше на младия благородник, който беше влязъл в манастира.

Измъчван от копнежа да види родителите си, но нежелаещ да се откаже от аскетичната борба, той напусна манастира с благословията на игумена, облечен в просяшки дрипи, и се настани в бедна колиба близо до портата на родителския си дом. Тук той живееше, осмиван от онези, които някога бяха негови слуги, и презиран от собствените си родители, които вече не го разпознаваха.

След три години Христос му се явил и му казал, че краят му наближава и че след три дни ангели ще дойдат да го отведат у дома. Йоан изпратил послание до родителите си, молейки ги да посетят колибата му. Объркани, те дошли, а Йоан, показвайки им Евангелието, което му бяха дали като дете, им разкрил, че е техният син и че е на път да умре. Те го прегърнали, радвайки се на събирането си, но плачейки за напускането му от този живот. Веднага след това той предал душата си на Бога.

Цял Константинопол беше развълнуван от тази STORY и големи тълпи дойдоха на погребението на Йоан. По-късно на мястото на колибата му беше построена църква и там се случиха много чудеса чрез молитвите на светеца.

Света Ита от Килиди, Ирландия (570)

Нежната и майчинска Света Ита произхождала от рода на великите крале на Тара. От младостта си тя обичала Бога пламенно и блестяла със сиянието на душа, която обича добродетелта. Благодарение на чистотата на сърцето си тя била способна да чува гласа на Бога и да го предава на другите. Въпреки съпротивата на баща си, тя приела монашеския живот още в младостта си. В послушание към откровението на ангел, тя отишла при народа на Уи Конейл в югозападната част на Ирландия. Докато била там, били положени основите на манастир. Той скоро се превърнал в монашеско училище за образование на момчета, като бързо станал известен с високото си ниво на обучение и морална чистота. Най-известният от многото й ученици е Свети Брендан от Клонферт (16 май). Тя премина в отвъдния свят в голяма святост, за да пребивава вечно с възкръсналия Господ през 570 г.

—от календара на Свети Херман за 2003 г.

Св. преподобни Прохор Пшински (XI в.)

Свети Прохор Пшински е един от тримата велики български пустинножители - последователи на Свети Йоан Рилски, заедно с Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски. Той се подвизава в планината Пшиня (дн. Южна Сърбия), където живее в строг аскетизъм и непрестанна молитва.

Първоначално паметта му е на 14 септември, но поради съвпадение с великия празник Въздвижение на Светия Кръст, честването е преместено на 15 януари. Около неговото убежище е основан Пшинският манастир.

Св. преподобни Гавриил Лесновски (XI-XII в.)

Свети Гавриил Лесновски е роден в село Осиче, Паланешко. Той е един от тримата велики български пустинножители, следващи духовната традиция на Свети Йоан Рилски. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, те формират тройцата светии, които продължават рилския аскетичен идеал.

Свети Гавриил се оттегля в Лесновската планина, където живее в усамотение, пост и молитва. Около неговото убежище по-късно е основан Лесновският манастир. Паметта му се чества заедно с тази на Св. Прохор Пшински.