Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Ефесяни 4.7-13 (Апостол, Неделя след Богоявление)

7А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. 8Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". 9А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? 10Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. 11И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, 12за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, 13докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство,

Колосяни 3.4-11 (Апостол)

4а кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. 5И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. 6Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, 7сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. 8А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; 9не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му 10и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, 11дето няма ни един ни иудеин, ни обрязване ни необрязване, ни варварин ни скит, ни роб ни свободник, а всичко и във всичко е Христос.

Матей 4.12-17 (Евангелие, Неделя след Богоявление)

12А като чу Иисус, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; 13и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, 14за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 15"земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, 16народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". 17Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Лука 17.12-19 (Евангелие)

12И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч 13и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! 14Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. 15А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, 16и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. 17Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? 18Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? 19И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

Светият ни отец Григорий, епископ на Ниса (395)

„Свети Григорий, по-малкият брат на Василий Велики, прочут с речите си и ревностен защитник на православната вяра, е роден през 331 г. Брат му Василий е бил насърчен от по-голямата им сестра Макрина да предпочете служенето на Бога пред светска кариера (виж 19 юли); Свети Григорий е бил повлиян по подобен начин от благочестивата си майка Емилия, която, когато Григорий все още е бил млад мъж, го е умолявала да присъства на богослужение в чест на светите Четиридесет мъченици в нейното уединение в Анеси на река Ирис. Свети Григорий е дошъл по молба на майка си, но уморен от пътуването и без особен ентусиазъм, той е заспал по време на богослужението. Тогава Четиридесетте мъченици му се явили в сън, заплашвайки го и упреквайки го за неговата леност. След това той се покаял и станал много усърден в служението на Бога. Той станал епископ през 372 г., а поради правоверието си бил изгонен през 374 г. от Валент, който бил на едно мнение с арианите. След смъртта на Валент през 378 г. той е върнат на трона си от император Грациан. Участва в Местния събор в Антиохия, който го изпраща да посети църквите в Арабия и Палестина, които са били осквернени и опустошени от арианството. Участвал е във Втория вселенски събор, който се е състоял в Константинопол през 381 г. Живял е около шестдесет години и е оставил след себе си много забележителни писания, като е починал около 395 г. Актовете на Седмия вселенски събор го наричат „Отец на отците“. (Великият Часослов)

Нашият Свети Отец Теофан Затворникът (1894)

Този съвременен църковен отец е роден в Чернавск, в централна Русия. Син на свещеник, той постъпва в семинарията на ранна възраст, след което завършва четиригодишния курс по богословие в Киевската академия. Въпреки че се отличава като студент, сърцето му все повече се обръща към монашеския живот и след завършване на следването си той е постриган за монах и ръкоположен за свещеник. По време на престоя си в Академията той често посещаваше Киевската пещерна лавра и там стана духовен син на отец Парфений (25 март).

Желанието му за монашески живот не се сбъдна веднага, защото Църквата се нуждаеше от неговите интелектуални дарби. Той служи като професор в Богословската академия в Санкт Петербург, след което работи седем години в Руската мисия в Близкия Изток, предимно в Палестина. През това време той усвои перфектно гръцкия език и изучаваше произведенията на църковните отци на оригиналните езици. Връщайки се в Русия, той скоро е ръкоположен за епископ; но след седем години епископско служение най-накрая постига желанието на сърцето си, като се отказва от епископската длъжност и се оттегля в малък манастир в Ившен, където прекарва остатъка от дните си.

След като в продължение на няколко години участва пълноценно в литургичния и общностния живот на манастира, през 1872 г. той започва да води отшелнически живот. Живее в две малки стаи, хранейки се почти изцяло с хляб и чай, като го посещават само изповедникът му и игуменът на манастира. Всеки ден отслужва Божествената литургия в килията си. Цялото си време, което не беше заето с вътрешна молитва, той посвещаваше на превода на произведенията на Отците на руски език и, все повече, на собствените си писания. Най-важното е, че той подготви издание на „Филокалия“ на руски език, което оказа дълбоко влияние върху руския духовен живот.

Въпреки че не приемаше посетители, свети Теофан поддържаше кореспонденция с много искрени християни, които търсеха неговия съвет, и с времето стана духовен отец на много вярващи в цяла Русия. Той почина в мир през 1894 г.

Освен „Филокалия“, св. Теофан създаде (наред с други произведения): „Духовен псалтир“ с избрани текстове от св. Ефрем Сирин; „Пътят към спасението“, изложение на православната духовност, написано на ясен и прост език за живеещите в света; сборници с писма до духовните му деца; и „Невидимата война“, трактат за молитвата и аскетичния живот. Последната има необичайна STORY. В оригиналния си вид тя е написана от Лоренцо Скуполи, италиански римокатолически свещеник. Свети Никодим от Светата Гора, признавайки заслугите на книгата, създава гръцко издание, в което коригира различни отклонения от православието в оригинала. Свети Теофан от своя страна преработва обширно гръцкото издание, премахвайки част от материала и добавяйки свои пасажи; така че италианската, гръцката и руската версии всъщност са три съществено различни книги. Много от произведенията на Свети Теофан (включително „Невидимата война“) са достъпни в добри английски преводи. Те са почти уникални в представянето на чистата хесихастична духовност на Православната църква на ясен, прям език, достъпен за повечето хора.