1 Коринтяни 6.20-7.12 (Апостол)

20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

1А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена. 2Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж. 3Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа. 4Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената. 5Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане. 6Това обаче казвам като съвет, а не като заповед. 7Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак. 8А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. 9Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват. 10А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, - 11ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си. 12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

Матей 14.1-13 (Евангелие)

1В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса 2и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, 4понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. 5И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. 8А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. 10И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. 13Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

Светите седем младежи („Седемте спящи“) от Ефес (250 г. и V в.)

По време на гоненията срещу християните при император Деций тези седем християнски младежи се скриха в пещера извън Ефес. Когато бяха открити, преследвачите им ги затвориха в пещерата, за да умрат; но Бог вместо това им изпрати чудотворен, спасяващ живота сън. Там те почиваха около двеста години. По времето на император Теодосий Младши (408-450) ерес, която отричаше телесното възкресение на мъртвите, започна да тревожи хората. Императорът се помоли на Бога да разкрие истината на хората. По това време някои овчари преместиха камъните, запушващи пещерата, за да построят овчарник. Те открили седемте младежи, които се събудили напълно здрави и разказали своята чудотворна STORY. Чудото се разнесло из цялата империя и самият император дошъл в Ефес и разговарял с младежите. Седмица по-късно те отново заспали, този път в смърт.