1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)