Римляни 1.28-2.9 (Апостол)

28А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича, 29бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие; 30бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, 31безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. 32Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

1И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш? 4Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние? 5Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, 6Който ще въздаде всекиму според делата му: 7живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; 8ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата. 9Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

Матей 5.27-32 (Евангелие)

27Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". 28Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. 29И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. 30И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената. 31Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". 32Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.

Дева-мъченица Феврония Низибийска (310 г.)

Въпреки че била дъщеря на римски сенатор и голяма красавица, тя избягала от света и отишла в манастир в Месопотамия. (Красотата ѝ била толкова голяма, че игуменката я накарала да стои зад параван, докато четела на монахините си.) По това време император Диоклециан изпратил някой си Селен, заедно с племенника му Лизимах, на мисия да намери и унищожи християни на Изток. Въпреки че Селен бил свиреп гонител на християните, Лизимах изпитвал съчувствие към тях и тайно ги защитавал, когато можел. Селен и неговата група отишли в Нисибис, където добродетелта и святостта на Феврония вече били добре известни, въпреки че тя била само на двадесет години. Селен я повикал и положил всички усилия да я убеди да се отрече от вярата си. Когато тя устояла на вярата, първо била жестоко разчленена, а след това обезглавена. Лизимах събрал мощите ѝ и ги отнесъл в манастира за погребение. В манастира той, заедно с много войници, бил кръстен. Мощите на света Феврония извършили много изцеления и самата тя се явила на другите монахини в деня на смъртта си, застанала на обичайното си място сред сестрите си. Мощите ѝ били пренесени в Константинопол през 363 г.

Свети отец Дионисий, основател на манастира „Свети Йоан Предтеча“ на Атон (1380 г.)

Той е роден в Корица в Албания. По-големият му брат Теодосий отишъл в Света гора и с времето станал игумен на манастира Филотей. Няколко години по-късно Дионисий последвал брат си и станал монах под негово ръководство във Филотей. Небесна светлина започнала да се явява на Дионисий всяка нощ на едно и също място, на известно разстояние от манастира му. Вярвайки, че светлината е божествен знак, че трябва да построи манастир, Дионисий напуснал Света гора, за да потърси помощ от брат си (сега митрополит на Трапезунд) и император Алексий Комнин. От императора той получил както пари, така и кралска харта, която все още се съхранява в манастира „Свети Йоан Предтеча“, основан от Дионисий през 1380 г. и често наричан Дионисиев манастир. По-късно пирати ограбили манастира и Дионисий отишъл в Трапезунд, където починал на седемдесет и две години.