Няма пост
2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи. 3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
1Така казва Господ: Идете, преминете през Моите порти; пригответе Моя път и направете път за Моя народ, и изхвърлете камъните от пътя; издигнете знаме за народите. Защото ето, Господ е направил да се чуе до краищата на земята: кажете на дъщерята Сионова: Ето, твоят Спасител идва, и наградата Му е с Него, и делото Му е пред лицето Му. И Той ще го нарече свят народ, изкупен от Господа; а ти ще бъдеш наречен град, който е търсен, и не изоставен. Кой е този, който идва от Едом, в червенината на дрехите си от Босор, така прекрасен в облеклото Си? Той вика със голяма сила: „Аз говоря в праведност и съд на спасение.“ Защо са дрехите Ти червени и облеклото Ти като от тъпкано виночерпило? „Аз съм пълен от тъпканото грозде; сам тъпках виночерпилото и нямаше никой от народите с Мен.“ Спомних си милостта на Господа, ще възпомена добродетелите на Господа, хвалата на Господа за всички дела, с които Той ни възнаграждава. Господ е добър Съдия за дома Израилев; Той постъпва с нас според милостта Си и според множеството на правдата Си. И Той каза: „Не сте ли Мой народ? Децата със сигурност няма да бъдат непокорни.“ И Той им стана спасение във всяка тяхна беда. Не пратеник, не Ангел, а сам Господ ги спаси, защото ги възлюби и ги пощади. Той ги изкупи, взе ги и ги възвиси през всички дни на вечността.
1Така казва Господ: Ето, денят Господен идва, и в онзи ден нозете Му ще застанат на Елеонската планина, срещу Йерусалим, откъм изток. И в онзи ден жива вода ще излезе от Йерусалим, половината към първото море и половината към последното море; така ще бъде и през пролетта, и през лятото; и Господ ще бъде Цар над цялата земя; в онзи ден ще има един Господ, и името Му ще обхване цялата земя и пустинята от Гаваа до Реммон, южно от Йерусалим; и Той ще бъде възвеличен и ще пребъдва на мястото Си от Вениаминовата порта до мястото на първата порта, до портата Гомор и до кулата Анамил, и до кулата на ъглите, и до царските линове за вино; и ще живеят в него, и няма да има повече проклятие, и Йерусалим ще живее в безопасност.
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, 12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението. 13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, 14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. 15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, 16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. 17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте. 18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите. 19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. 20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. 21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя. 9И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. 10И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи 11и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. 12Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. 20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. 22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. 26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; 30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. 17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. 18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; 19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
Свети Вартоломей е бил един от дванадесетте апостоли, галилеянин; евангелските разкази казват малко повече за него. Твърди се, че след като получил Светия Дух на Петдесетница, той пътувал в служба на Евангелието до Арабия и Персия и донесъл в Индия превод на Евангелието според Матей. Евсевий пише, че сто години по-късно Пантен, именит александрийски учен, намерил това евангелие, когато пътувал из Индия. Според повечето разкази Вартоломей завършва живота си в Армения, където приема мъченическата си смърт чрез разпятие. Според мнозина той и Натанаил са един и същ човек: евангелските разкази, които говорят за Вартоломей, не споменават Натанаил; а Евангелието от Йоан, което споменава Натанаил като един от дванадесетте, не споменава Вартоломей. Но според гръцкия Синаксарион, Вартоломей и Симон Зилот са едно и също лице.
Свети Варнава бил един от седемдесетте, от Кипър, левит и по едно време съученик със свети Павел при Гамалиил. След Възнесението Христово той ръководел седемдесетте до обръщането на апостол Павел. Той е споменаван често в Деянията на апостолите, където са описани някои от пътуванията му като спътник на свети Павел. Според всички сведения, той е първият, който проповядва Евангелието на Христос в Рим и Милано. Неговите чудотворни мощи са открити на остров Кипър по времето на император Зинон; на тази основа Кипърската църква е създадена като независима църква, тъй като е имала апостолска основа.
Един монах на Света гора пеел в килията си древния химн на Пресвета Богородица „По-честната от Херувимите…“ (съставен от Свети Козма Химнограф), когато му се явил архангел Гавриил, преоблечен като монах. Ангелът изпял същия химн, но го започнал по различен начин: „Достойно е наистина да Те наречем блажена, Богородице, винаги благословена и пречиста и Майка на нашия Бог. По-честната от Херувимите…“ Смаян от красотата на химна, монахът помолил непознатия да го запише вместо него: Ангелът го издълбал с пръст върху каменна плоча, след което изчезнал от погледа му. Плочата била донесена в Константинопол и показана на императора и патриарха като доказателство за чудото. Оттогава тази версия на химна започнала да се пее в Божествената литургия, както е и до днес.