Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 43.9-14
(Вечерня, Мъченици)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Премъдрост Соломонова 3.1-9
(Вечерня, Мъченици)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3
(Вечерня, Мъченици)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Лука 21.12-19
(Утринно Евангелие, Мъченици)
12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13а това ще бъде вам за свидетелство.
14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18но и косъм от главата ви няма да загине;
19с търпението си спасявайте душите си.
3 Йоаново 1.1-14 (Апостол)
1Аз, старецът - до възлюбения Гаия, когото истински обичам.
2Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.
3Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност - как ти ходиш в истината.
4За мене няма по-голяма радост от тая - да чувам, че моите чеда ходят в истината.
5Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,
6които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,
7защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.
8Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.
9Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
11Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.
12За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.
13Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,
14а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.
Евреи 12.1-10
(Апостол, Мъченици)
1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
Лука 19.29-40, 22.7-39 (Евангелие)
29И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
30и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
31И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
32Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
33А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
34Те отговориха: то е потребно Господу.
35И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
36И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
37А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
38като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
39И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
40Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
Матей 20.1-16
(Евангелие, Мъченици)
1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11и като получиха, зароптаха против стопанина
12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.