Исаия 8.13-9.7 (6-ти час)

13Господа Саваота - Него свето почитайте, и Той да е ваш страх, и Той - ваш трепет! 14И ще бъде Той освещение и камък за препъване и скала за съблазън на двата дома Израилеви, примка и мрежа за жителите иерусалимски. 15И мнозина от тях ще се препънат и ще паднат, ще се разбият и ще се заплетат в примката, и ще бъдат уловени. 16Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици." 17И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам. 18Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина. 19И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, - тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи? 20Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина. 21И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог. 22И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето - скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.

1Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното - ще възвеличи крайморския път, отвъд Иорданската страна, езическа Галилея. 2Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина. 3Ти ще умножиш народа, ще увеличиш радостта му. Той ще се весели пред Тебе, както се веселят през жетва, както се радват при дележ на плячка. 4Защото ярема, който му тежеше, и жезъла, който го поразяваше, и пръчката на неговия притеснител - Ти ще съкрушиш, както в деня на Мадиам. 5Защото всяка войнишка обувка във време на война и дреха, обагрена с кръв, ще бъдат предадени на изгаряне, за храна на огъня. 6Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. 7Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Битие 6.9-22 (Вечерня)

9Ето житието на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога. 10Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет. 11Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства. 12И погледна Господ Бог на земята, и ето, тя беше разтляна: понеже всяка плът се бе отклонила от своя път на земята. 13И рече (Господ) Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето Ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от земята. 14Направи си ковчег от гоферово дърво; направи преградки в ковчега и го засмоли отвътре и отвън със смола. 15И го направи тъй: дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти. 16И направи на ковчега прозорец и на един лакът го завърши отгоре, а вратата на ковчега тури отстрана; направи в него долен, среден и горен (кат). 17И ето, Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. 18Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе - твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. 19Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол. 20От (всички) птици според рода им, и от (всякакъв) добитък според рода му, и от всички влечуги по земята според рода им, - от всички по две ще влязат при тебе, за да останат живи (с тебе, от мъжки и женски пол). 21А ти си вземи всякаква храна, с каквато се хранят, и я събери при себе си; тя ще бъде храна за тебе и за тях. 22И направи Ной всичко: както му заповяда (Господ) Бог, така и направи.

Притчи 8.1-21 (Вечерня)

1Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си? 2Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища; 3тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата: 4"към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас! 5Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум. 6Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; 7защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; 8всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; 9те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание. 10Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато; 11защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. 12Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. 13Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. 14Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. 15Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; 16чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни. 17Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят; 18у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда; 19плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро. 20Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, 21за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)