1 Тимотей 5.11-21 (Апостол)

11А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят. 12Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание; 13освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. 14И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула; 15защото някои вече се повлякоха подир сатаната. 16Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици. 17Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение. 18Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата". 19Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. 20Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. 21Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

Лука 17.26-37 (Евангелие)

26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: 27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. 28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; 29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; 30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. 31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. 32Спомняйте си Лотовата жена. 33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. 34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; 35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; 36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. 37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

Света великомъченица Анастасия Вдовица, Избавителка от отвари (290)

Тя е родена в Рим в богато и видно семейство. Въпреки че баща ѝ Претексат е езичник, майка ѝ Фауста я е посветила на Божиите неща. Баща ѝ я омъжил против волята ѝ за Публий, блудник и нечестив човек, лишен от християнска или езическа добродетел. Анастасия имала навика да се облича като бедна работничка и да излиза през нощта, за да посещава и утешава многобройните християни в затвора (това било времето на преследването на Диоклециан). Когато Публий открил това, той се разгневил, че жена му се унижава, като общува с презираните християни, и я заключил в къщата с толкова малко храна, че тя била на косъм от гладна смърт. Тя успяла да получи писмо до духовния си баща Хризогон, който също бил в затвора, и кореспонденцията им ѝ помогнала да се издържи през изпитанието ѝ. След три месеца съпругът ѝ загинал при корабокрушение и тя си възвърнала свободата. Веднага удвоила работата си за страдащите християни и техните семейства, посвещавайки цялото си време и богатство на техния комфорт и грижи.

Един ден Диоклециан обявил, че всички християни в затворите му трябва да бъдат избити и заповедта му била изпълнена за една нощ. На следващия ден Анастасия дошла да посети любимите си спътници и, като научила, че всички са мъртви, паднала ридаейки до портата, без да се грижи повече да крие християнската си вяра от никого. Почти веднага била арестувана и отведена пред властите, които я подложили на всякакви форми на малтретиране. Един префект ѝ предложил да се ожени за нея, ако се поклони на идолите, но да я измъчва до смърт, ако не го направи. Когато тя останала неподвижна, той се опитал да я изнасили, но била ослепена и умряла нещастно. След това тя за кратко избягала в Никея и намерила убежище при благочестивата света Теодота, но била заловена отново заедно с Теодота и децата ѝ. След по-нататъшни изпитания и мъки Анастасия, Теодота и децата ѝ, както и други, които били обърнати към Христос чрез примера на Анастасия, били екзекутирани.

Мощите на света Анастасия били пренесени в Рим, където била построена църква в нейна чест. По-късно мощите били пренесени в Константинопол и поставени в друга църква, носеща нейното име, където извършили много чудеса. Тъй като чрез молитвите си тя е изцелила мнозина от действието на отрови и отвари, тя е наречена Фармоколитрия, „Избавителка от отвари“.