Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 43.9-14
(Вечерня, Безсребърници)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Иисус Навиев 5.13-15 (Вечерня)
13Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
Премъдрост Соломонова 3.1-9
(Вечерня, Безсребърници)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Съдии 6.2, 7, 11-24 (Вечерня)
2Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
7И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
11Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
12И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
13Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
14Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
15Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
16Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
17Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
18не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
19Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
20И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
21Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
22И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
23Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
24И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом *. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3
(Вечерня, Безсребърници)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Исаия 14.7-20 (Вечерня)
7Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
19а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, - ти си като тъпкан труп,
20няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
Йоан 20.19-31
(9-то утринно Евангелие)
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!
20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.
22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.
23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.
24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус.
25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам!
27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.
30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга.
31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Матей 13.24-30, 36-43
(Утринно Евангелие)
24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
38нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия;
39врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
41ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
43тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
Галатяни 1.11-19 (Апостол)
11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
1 Коринтяни 12.27-13.8
(Апостол, Безсребърници)
27Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
28И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6на неправда се не радва, а се радва на истина;
7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Евреи 2.2-10
(Апостол, Ангели)
2Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
Лука 7.11-16 (Евангелие)
11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
13Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.
14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
Матей 10.1, 5-8
(Евангелие, Безсребърници)
1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
Лука 10.16-21
(Евангелие, Ангели)
16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.