Филипяни 3.1-8 (Апостол)

1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, 6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. 7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

Лука 7.17-30 (Евангелие)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Светите мъченици Галактион и Епистеме (ок. 250 г.)

Една езическа двойка, Клеитофон и Леуципе, които живеели в Емеса по времето на император Деций, били наскърбени, че не можели да имат деца. Един ден монах на име Онуфрий дошъл на вратата им, търсейки милостиня за бедните, и като видял натъженото лице на Леуципе, я попитал какво й е. Когато тя отговорила, че е бездетна, Онуфрий й казал, че това е по Божията провидение, за да не бъде детето им предадено на идолопоклонство, и че ако приемат Христос, тя ще роди дете. Леуципа се кръстила във вярата и не след дълго родила син, което от своя страна довело съпруга й до вяра в Христос. Синът бил кръстен с името Галактион.

Години по-късно бащата на Галактион, вече овдовял, решил, че Галактион трябва да се ожени за езическа девойка на име Епистеме. Галактион се оженил от послушание, но не се приближавал до леглото на Епистеме, тъй като тя била езичница. С времето той я убедил в истината на вярата и сам я кръстил. Не след дълго тя чула в сън за славата, която очаква онези, които се посвещават изцяло на Бога. Когато разказала на съпруга си за съня, и двамата решили да останат в девственост, заселвайки се в отделни монашески общности, близо една до друга.

По време на едно от преследванията на християните от императора, Галактион бил заловен от имперски войници и откаран, за да бъде убит. Епистеме, на която в видение било съобщено за ареста му, помолила игуменката си за благословия, за да се присъедини към него в мъченичеството. Получила я, тя се втурнала към мястото, където бил затворен Галактион, смело обявила вярата си в Христос и след много изтезания и унижения съпругът и съпругата били обезглавени заедно.

Светите апостоли Патробас, Хермас, Линус, Гай и Филолог

Те са сред Седемдесетте ученици на Господа.

Свети Хермас и Свети Патробол са споменати от Свети Павел в Римляни 16:4. Свети Хермас стана епископ на Филипи. Някои смятат, че той е авторът на „Пастирът“, която беше толкова ценена от ранната Църква, че е включена в някои ранни версии на Новия Завет. Свети Патробол стана епископ на Поцуоли в Италия.

Свети Линус (споменат в 2 Тимотей 4:21) е ръкоположен от Свети Петър като първи епископ на Рим. Той е мъченик, вероятно през 76 г.

Свети Гай (споменат в Римляни 16:23, където научаваме, че Свети Павел е отседнал при него в Коринт), наследява Свети Тимотей като епископ на Ефес.

Свети Филолог (споменат в Римляни 16:15) е бил ръкоположен за епископ на Синопе в Понт от апостол Андрей.

Светият ни отец Григорий Изповедник, патриарх на Александрия (началото на 9 век)

Този много обичан пастир на Църквата в Александрия е избран единодушно за патриарх от епископите и народа на този град. Въпреки че е бил кротък и скромен, той е бил яростен защитник на святата православна вяра, която по това време е подложена на нападки от император Лъв Арменеца (813-820). Заради безстрашната си защита на светите икони Григорий е арестуван по заповед на императора и отведен в окови в Константинопол. Изправен пред Лъв, светият патриарх му казва ясно, че той е еретик и враг на Църквата. Разгневеният император заповядва Григорий да бъде бичуван, след което го изпраща в изгнание, където той почива три години по-късно.