Колосяни 3.17-4.1 (Апостол)

17И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца. 18Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа. 19Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте. 20Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу. 21Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом. 22Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога. 23И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци, 24знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите. 25А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.

1Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.

Лука 9.44-50 (Евангелие)

44вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. 45Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. 46И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. 47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си, 48и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. 49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. 50Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.

Свети мъченик Платон (266)

Той живял в Анкира Галатийска по време на управлението на император Максимиан. Арестуван за открито изповядване на вярата си в Христа, той бил подложен на много жестоки мъчения и, отказвайки след всяко мъчение да се поклони на идолите, накрая бил обезглавен.

Свети мъченик Роман и светото дете, което се обяви за Христа (305)

„Свети Роман бил дякон и екзорсист в църквата в Кесария в Палестина. Той се оказал в Антиохия през 303 г., когато били публикувани указите на император Диоклециан за общо преследване на християните. Той не можел да понесе да види толкова много християнски мъже, жени и деца, които се отричат от вярата си в истинския Бог от страх от страдание. Когато отишли да принесат жертва на идолите, той се затичал, обзет от ревност за правда, викайки с висок глас „срам за тях“. Веднага бил арестуван и отведен пред градския префект. Той се изправил пред разпит смело и за да докаже глупостта на езическия култ, поискал да доведат дете, избрано произволно от тълпата на площада. Роман попитал момчето дали е по-разумно да се покланя на единствения Бог и Създател на света или на многото богове на езичниците. Показвайки се по-мъдър от езичниците, детето без колебание решило да избере Бога на християните. Префектът изпаднал в ярост, че е бил изложен на нелепост, и наредил младият изповедник да бъде подложен на мъчения.“ далеч в присъствието на майка си. Детето издържало мъките без да трепне, но казало на майка си, че е жадно и иска да пие. „О, скъпи мой сине“, отвърнала възхитителната жена, „не пий тленна и временна вода, но запази смелостта си, за да пиеш жива и вечна вода в Божието царство!“ Детето било обезглавено, а свети Роман бил осъден на изгаряне до смърт. Той приел присъдата с радост и с сияещо лице бил отведен несъпротивително на кладата. Тъй като императорът бил в града, палачите изчакали решението му, преди да запалят огъня, и доблестният мъченик възкликнал при забавянето: „Къде е огънят, който е приготвен за мен?“ Но екзекуцията била отложена, за да може той да бъде доведен лично пред императора. Осъзнавайки, че християните се радват на смъртта на мъченик като вход към вечния живот, тиранът искал да увеличи страданията на Христовия атлет, като отложи момента на освобождението. Той заповядал на палачите да откъснат езика му, който Роман доброволно предложил, и той по чудо продължил да хвали Бога и да насърчава верните, след като бил отрязан. След това мъчение той бил затворен за дълго време във вериги до рождения ден на императора. Това се празнувало в цялата империя и било обичайно да се освобождават затворниците. Но Роман не бил освободен; със смачкани крака в кладата, той бил тайно удушен в тъмницата си и така получил украшението на мъченичеството, както желаел.“ (Синаксарион)

Свети новомъченик Анастасий Епирски (1750) и Даниил, когото той обърна във вярата

Анастасий и сестра му били гръцки селяни, живеещи в Епир под османско владичество. Един ден през селото им минала група турци, водени от Муса, син на местния паша (управител). Муса бил поразен от красотата на сестрата на Анастасий и се опитал да я залови, но Анастасий се хвърлил върху турците и се борил с тях достатъчно дълго, за да може сестра му да избяга. Бащата на Муса арестувал Анастасий и го довел пред себе си и, впечатлен от смелостта му, се опитал да го обърне към исляма с много средства: заплахи, побоища и предложения за светски почести; но Анастасий устоял и бил хвърлен в затвора.

Муса бил трогнат от начина, по който Анастасий понасял всички тези изпитания и изкушения, и искал да научи повече за вярата, която го крепила. Отишъл тайно в килията на Анастасий, надникнал вътре и видял двама млади мъже с блестяща на вид с затворника. Те изчезнали веднага щом Муса влязъл. Анастасий казал на Муса, че това са ангели, които пазят и помагат на всеки християнин, особено когато страда за Христос. Той също така обяснил по прост начин Евангелието на Иисус Христос, което позволява на Неговите последователи да не ценят светските неща. Муса, дълбоко трогнат, се хвърлил в краката на Анастасий и поискал да стане християнин. Анастасий му казал да изчака до подходящия момент, защото обръщането му във вярата ще накара баща му да преследва всички християни, които са под негова власт. Няколко дни по-късно, през 1750 г., Анастасий бил обезглавен по заповед на пашата.

Скоро след това Муса посетил гробницата на свети мъченик и получил видение на Анастасий, който му се явил обгърнат от светлина и го подтикнал да продължи по пътя към Христос. Муса избягал от владенията на баща си на Пелепонес, където получил напътствия във вярата от възрастен аскет. След това пътувал до Венеция, за да бъде кръстен, без да се страхува от отмъщение от турците. С течение на времето станал монах на Корфу, получавайки монашеското име Даниил. Там живял в аскетизъм, но в него нараствало желанието да вкуси мъченичество за Христос, затова пътувал до Константинопол, за да обяви обръщането си във вярата на мюсюлманите. Но християните там го разубедили, знаейки, че обръщането във вярата на такъв виден турчин, ако се разбере, би довело до отмъщение срещу християните. Свети Даниил се завърнал на Корфу, където основал църква в чест на свети Анастасий и починал в мир.