Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Св. Андрей, луд за Христа (911)

Св. Андрей беше купен като роб от Теогност, богат гражданин на Константинопол, по времето на император Лъв Мъдри. Теогност разпозна необичайната способност на Андрей и го научи да чете и пише. Въпреки това Андрей, подчинявайки се на божествено откровение, поема аскезата на безумието за Христа, като се държи като луд през деня и тайно се моли през по-голямата част от нощта. Господарят му се опитва да го излекува от привидното му безумие, като поръчва да се четат молитви над него в църквата, но без резултат. Накрая той освобождава Андрей, който след това живее в абсолютна бедност в Константинопол, облечен в дрипи и хранещ се с хляба, даван му от милостиви християни. Всичко, което получава, освен необходимото за голото оцеляване, той дава на просяците, обикновено подигравайки се и обиждайки ги едновременно, за да не му благодарят или хвалят за делата му. Толкова искрени са молитвите му, че му е дадена благодатта да вижда ангели и демони, да разкрива тайните на другите, като по този начин ги отвръщаше от греховете им. Той беше този, който заедно с ученика си Епифаний видя видението на Защитния Покров на Божията Майка (виж 1 октомври). След живот на дълбока аскетична борба той почина в мир.

Свещеномъченик Киприан и девица-мъченица Юстина (304).

„Света Юстина, която беше от Дамаск, живееше в девственост заради Христа. Свети Киприан, който беше от Антиохия, започнал като посветен в магията и поклонник на демоните. Един глупав младеж, който беше запленен от красотата на Юстина, нае Киприан да я привлече към себе си; когато Киприан използва всички демонични средства, които познаваше, и се провали, отблъснат от силата на Христос, Когото Юстина призова, той разбра слабостта на демоните и позна истината. Освободен от демоничното заблуждение, той дойде при Христос и изгори всичките си книги по магия, кръсти се и по-късно се възкачи на епископския престол в своята страна. По-късно той и Юстина бяха арестувани от графа на Дамаск и, след като претърпяха много мъчения от негова ръка, накрая бяха изпратени при Диоклетиан в Никомедия, където бяха обезглавени през 304 г.“ (Великият Часослов)

Св. Касиан Гръцки, чудотворец от Углич (1504)

През 1473 г. принцеса София Палеолог пристигна в Русия с голяма свита, за да се омъжи за княз Иван III. Един от членовете на тази свита беше някой благородник на име Константин, роднина на последния византийски император Константин XI Палеолог. Константин постъпил на служба при архиепископ Йоасаф Ростовски и през 1489 г. заминал с него, когато той се оттеглил в манастира „Св. Терапонт“ на Бялото езеро. Самият Константин нямал намерение да стане монах, но през първата си нощ в манастира му се явил Св. Мартиниан (12 януари), който го увещавал да се отрече незабавно от света. Константин разказал за видението си на архиепископа, който потвърдил неговата автентичност, и Константин бил постриган за монах с името Касиан.

Новият монах се впуснал в аскетичната борба с плам: въпреки че прекарал живота си като принц, той с радост поемал най-ниските задачи и най-тежките послушания. По насърчение на своя приятел Св. Нил Сорийски (7 май), той започнал да води отшелнически живот край река Учма в Угличския край. С времето около него се събрали различни ученици и св. Касиан, против собствената си воля, станал глава на скит. В ученията си към учениците си той винаги наблягал на послушанието, грижата за бедните и молитвата за покойниците. Починал в мир.