15 Октомври 1964
Четвъртък от 17-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Преп. Евтимий Нови Солунски
Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Библейски четива (Синодален превод)

Ефесяни 4.14-19 (Апостол)

14та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата, 15а с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос, 16от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов. 17Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, 18бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им; 19дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Жития на светиите

Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Роден е в Самосата в Сирия (и понякога се нарича „Луциан от Самосата“) от благородни родители. В младостта си получава отлично образование. Въпреки че пред него се разкрива привилегирован живот, той раздава всичките си имоти на бедните и се посвещава на аскетичен живот, издържайки се с писане и даване на частни уроци. Той издава Стария Завет, изчиствайки го от различни изкривявания, въведени от еретиците. Посветен е в свещенически сан в Антиохия, където служи вярно на Църквата. По време на гоненията на Максимиан е арестуван, докато посещава Никомедия, за да укрепи вярващите там. Заради вярата си е хвърлен в затвора и оставен да умре от глад и жажда. Свети Йоан Златоуст пише за него: „Той презираше глада; нека и ние презираме разкоша и унищожим господството на стомаха; за да можем, когато дойде времето да се изправим пред подобни мъчения, да бъдем подготвени предварително, с помощта на по-малко аскетизъм, да се покажем достойни за слава в часа на битката.“