Ефесяни 2.19-3.7 (Апостол)

19И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, 20като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, 21върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, 22върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.

1Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците. 2Вие чухте за разпоредбата на благодатта Божия, мене дадена за вас, 3именно, че чрез откровение Бог ми възвести тайната (както и по-горе ви писах накратко, 4от което, като четете, можете проумя, как съм схванал тайната на Христа), 5която не беше възвестена на синовете човешки от предишните поколения, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Духа Светаго. 6Това стана, за да бъдат езичниците сънаследници, съставящи едно тяло, и съпричастници на обещанието Божие в Христа Иисуса чрез благовестието, 7на което станах служител според дара на благодатта Божия, дадена ми по действие на Неговата сила.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Светите мъченици Карп и Папил, заедно с Агатодор и Агатоника (251)

Свети Карп беше епископ на Тиатира, а Папил – негов дякон. По времето на император Деций и двамата бяха арестувани като християни и подложени на мъчения. Агатодор, техният слуга, и Агатоника, сестрата на Папил, доброволно ги последваха и също изповядаха Христос. След много страдания и четиримата бяха обезглавени.

Света мъченица Злата (Хрисе) (1796)

„Родена в село Слатина в Меглинския край [на България], в семейство на бедни селяни, които имали още три дъщери, Света Злата била кротка и набожна девойка, мъдра с Христовата мъдрост и златна („злата“ означава „злато“) не само по име, но и в своето богобоязливо сърце. Когато един ден Злата излязла да набере вода, няколко безсрамни турци я хванали и я отвели в дома си. Когато един от тях я принуди да приеме исляма и да стане негова съпруга, Злата отговори безстрашно: „Вярвам в Христос и познавам само Него като моя младоженец; никога няма да Го отрека, дори и да ме подложите на хиляди мъчения и да ме разкъсате на парчета.“ Тогава пристигнаха родителите и сестрите ѝ и ѝ казаха: „О, дъще наша, помилуй себе си и нас. Отречи се публично от Христос, за да можем всички да бъдем щастливи. Христос е милостив; Той ще прости греха ти, извършен под натиска на живота.“ Бедните й родители и роднини плакаха горчиво. Но героичната душа на Злата не се поддаде на дяволското изкушение. Тя отговори на родителите си: „Когато ме принуждавате да се отрека от Христос, истинския Бог, вие вече не сте ми родители или сестри; аз имам Господ Иисус Христос за баща, Божията Майка за майка, а за братя и сестри – светиите.“ Тогава турците я хвърлиха в затвора, където тя лежа три месеца, и всеки ден я извеждаха и я биеха с камшици, докато кръвта ѝ се лееше на земята. Накрая я обесиха с главата надолу и запалиха огън, за да я задушат с дима. Но Бог беше със Злата и й даде сила в страданията й. Накрая я обесиха на дърво и я нарязаха на малки парчета. Така тази мъченица-девица предаде душата си в Божиите ръце и влезе в царството на Рая през 1796 г. Части от мощите й бяха отнесени от християни в домовете им, за да им носят благословение.“ (Пролог)

-- -