1 Коринтяни 2.6-9 (Апостол, Събота преди Въздвижение)

6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

1 Коринтяни 4.17-5.5 (Апостол)

17За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква. 18Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас; 19но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели; 20защото царството Божие е не в думи, а в сила. 21Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?

1Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена. 2А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! 3Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - 4в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - 5да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

Матей 10.37-11.1 (Евангелие, Събота преди Въздвижение)

37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; 41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. 42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Матей 24.1-13 (Евангелие)

1И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. 2А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8а всичко това е начало на болки. 9Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Светите прародители на Бога Йоаким и Анна

Свети Йоаким беше от племето на Юда и потомък на цар Давид. Света Анна беше от племето на Леви, дъщеря на свещеник на име Матан. Три дъщери имаше Матан: Мария, Зоя и Анна. Мария стана майка на Саломея, носещата миро; Зоя роди Елисавета, майка на Свети Йоан Кръстител; а Анна се омъжи за Йоаким в Назарет. Йоаким и Анна, за тяхна голяма скръб, бяха бездетни в продължение на петдесет години. Те живееха в молитва и запазваха само една трета от доходите си за себе си, като даваха една трета на бедните и една трета на Храма. Веднъж, когато бяха дошли в Ерусалим, за да принесат жертва в Храма, Йоаким беше публично осмиван от първосвещеника Исахар заради бездетността си. Йоаким и Анна, дълбоко наскърбени, се молеха горещо Бог да им дари чудото, което беше извършил за Авраам и Сара, и да им даде дете в старостта им. Веднъж, докато всеки от тях се молеше насаме на уединено място, на всеки от тях се явиха ангели и им разкриха, че ще им бъде дадена благословена дъщеря, „чрез която ще бъдат благословени всички народи и чрез която ще дойде спасението на света“. И двамата се втурнали към дома, за да си разкажат радостната вест, и се прегърнали, когато се срещнали. (Това е моментът, изобразен на иконата им.) Анна заченала и родила Пресветата Богородица. И двамата починали в мир, не много след като я изпратили да живее в Храма.

Памет на Третия Вселенски събор (431)

Съборът, свикан от император Теодосий Младши, се събра в Ефес. Двестата отци, събрали се там, осъдиха учението на Несторий, патриарх на Константинопол, който не наричаше Светата Дева Мария Богородица (Божия Родителка), а само Христородица (Христоноска). Светите отци на Събора ясно потвърдиха, че Дева Мария е и трябва да се нарича Божия Майка. Те също така потвърдиха учението на първите два Събора и постановиха, че Никейският символ на вярата не може да бъде променян (както по-късно беше направено от Западната църква).

Свети мъченик Севериан от Себасте (320)

Той беше виден гражданин на Себасте по времето на царуването на Лициний. Когато Четиридесетте мъченици от Себасте (9 март) бяха в затвора, той ги окуражаваше и утешаваше. Заради това и заради християнския си пример, който беше обърнал много езичници в региона, провинциалният управител Лисий заповяда да бъде арестуван. Но преди войниците да успеят да го намерят, той се яви пред управителя и открито изповяда вярата си. Заради това беше подложен на много дни ужасни мъчения, по време на които постоянно увещаваше вярващите, които го следваха, да останат твърди в изповядването си на Христос. След удивителна издръжливост на мъченията си, той предаде духа си на Бога.

По време на погребението на светеца съпругът на една от слугините му беше чудесно възкресен от мъртвите и живя още петнадесет години. Християните не можеха да решат къде да погребат Севериан, затова изплетоха венец от цветя и го положиха върху тялото му, за да очакват знак от небето. Орел взе венеца и го пусна в близката гора. Християните погребаха мъченика там, където падна венецът; гробът му стана извор на чудеса, а човекът, който беше възкресен от мъртвите, се грижеше за него до края на живота си.

Светият ни отец Киаран от Клонмакнойс (549)

Роден в семейството на колесар в Ирландия, той постъпил в монашеския живот, когато бил много млад, в манастира Клонард, където станал ученик на Св. Финниан (12 декември). Той станал един от „Дванадесетте апостоли на Ирландия“, всички от които били ученици на Св. Финниан. Киаран основал великия манастир Клонмакнойс (произноси се клон -мак-ниш) на река Шанън, който се превърнал в един от най-великите манастири в Ирландия. Веднъж, по време на голям глад, той раздал цялата храна на манастира на хората, поверявайки оцеляването на монасите и своето собствено на Божията провидение. Свети Киаран починал в мир, едва на трийсет и три години, през 549 г.