1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Великомученик Теодор Стрателат („Генералът“) от Хераклея (319)

Той бил прочут военачалник в императорската армия и живеел в Хераклея Понтийска. Император Лициний чул за славата на Теодор като военачалник, а също и че той е ревностен християнин; императорът решил да посети генерала, за да го почете официално, но тайно да го отвърне от Христос.

Когато императорът пристигна в Хераклея, свети Теодор го посрещна с всички почести, а императорът от своя страна го похвали за службата му към държавата. Тогава Лициний публично прикани Теодор да принесе жертва на боговете. Теодор помоли да му бъдат дадени най-почитаните богове, изработени от злато и сребро, за да ги почита у дома си, и обеща, че на следващия ден ще се върне и ще ги почете пред народа. Императорът, мислейки, че е успял да върне Теодор към езичеството, с радост се съгласи.

Тази нощ светецът разби всички идоли, които беше взел у дома, и раздаде златните и сребърните парчета на бедните. Когато това беше разкрито, Теодор с радост призна деянието си и смело изповяда Христос. Императорът, в ярост, подложил светеца на много мъчения, а след това го разпънал на кръст. На кръста той бил подложен на още мъчения и осакатявания: части от тялото му били отрязани, очите му били извадени, а той бил прострелян със стрели, като накрая бил оставен на кръста за мъртъв. На следващия ден Лициний изпратил хора да хвърлят тялото му в морето, но за тяхно учудване открили светеца жив, с тялото му напълно непокътнато. По този начин много зрители и някои от собствените хора на императора се обърнаха към Христос. Виждайки, че светецът, далеч от това да се отрече от Христос, водеше другите към Него, императорът незабавно го обезглави. Светите му мощи бяха върнати в родния му дом в Еухаита, където извършиха толкова много чудеса, че градът стана известен като Теодоропол.

Свети пророк Захария (6 век пр. Хр.)

Той беше сред онези, които се върнаха в Ерусалим от вавилонския плен, след указ на Кир през 538 г. пр. Хр. Заедно с пророк Агей (16 декември) той започна да пророкува в Ерусалим през 520 г., за да насърчи евреите да се върнат към задачата си за възстановяване на Храма, която бяха изоставили от обезсърчение. Неговото пророческо служение е описано както в Книгата на Ездра, така и в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Неговите пророчества, освен че се отнасят до ситуацията, в която е живял, са изпълнени с пророчества за пришествието и второто пришествие на Христос. Името му означава „Господ е прославен“. „Църковната STORY“ на Созомен съобщава, че по времето на император Хонорий светите мощи на Захария са били открити чрез божествено откровение в Палестина и са били намерени нетленни.

Свети Сава II, архиепископ на Сърбия (1271)

Той е син на Свети Стефан Първокоронован, крал на Сърбия (24 септември), и племенник на Свети Сава (14 януари), първият архиепископ на Сърбия. Подобно на чичо си, той става монах в манастира Хиландар на Атон, където ревностно води аскетичен живот, докато не е избран за епископ на Захуниос, а след това и за архиепископ на Сърбия. Той почива в мир през 1271 г., след като е пастирствал стадото си с любов и мъдрост. Светите му мощи се намират в манастира Печ.