Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Марк 16.1-8 (2-ро утринно Евангелие)

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Теодосий)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Теодосий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Света мъченица Агата от Палермо в Сицилия (251)

Тя е една от най-обичаните и почитани мъченици на Запада. Родена е в благородно семейство в Катания или Палермо в Сицилия. Още в ранна възраст тя се посвещава на Господа и, въпреки че е много красива, търси да се украсява само с добродетели. По време на гоненията при Деций (251 г.) тя е арестувана като християнка; по това време е на около петнадесет години. Квинтиниан, управителят на Сицилия, е запленен от красотата ѝ и ѝ предлага да се омъжи за него, мислейки, че по този начин ще притежава не само тялото ѝ, но и богатството ѝ. Когато тя отхвърлила ухажванията му и продължила да се подиграва на идолите, той се разгневил и решил да я подложи на мъчения. Тя била жестоко измъчвана и хвърлена кървяща в тъмница, за да умре; но през нощта нейният Ангел-пазител й довел апостол Петър, който изцелил раните й. На следващия ден управителят наредил да бъде подложена на нови мъчения, но при думите му градът бил разтърсен от земетресение и част от двореца се срутила. Ужасените хора нахлуха в двореца и поискаха Агата да бъде освободена, за да не бъдат подложени на гнева на нейния Бог. Светецата беше върната в килията си, където в отговор на молитвите й й беше позволено да предаде душата си на Бога.

На погребението на Агата, на което присъстваха много хора, се появи нейният ангел-пазител и постави върху гроба й мраморна плоча с надпис: „Праведен ум, самоопределящ се, чест от Бога, избавление на родината й“. Квинтиний умря скоро след това, изхвърлен от колесницата си.

На първата годишнина от смъртта на Агата, Етна изригна и Катания беше на път да бъде погълната от лава. Християни и езичници заедно, спомняйки си надписа върху гроба ѝ, взеха плочата от гроба и я носеха като щит към реката от лава, която веднага спря. Същото чудо се е случвало многократно през следващите векове, а Света Агата се почита като покровителка на Катания и Сицилия, обичана и почитана от християните на Изтока и Запада.

Светият ни отец Полиевкт, патриарх на Константинопол (970)

Роден в Константинопол, той бил кастриран в детството си от родителите си, които се надявали, че ще постъпи в византийската държавна служба. Но той станал монах и се отличил с такава святост и ерудиция, че през 956 г. бил назначен за патриарх на Константинопол от император Константин VII Порфирогенит. По времето си той е наричан „Вторият Златоуст“ заради силата на проповедите си и ревността си към православната вяра.

През 957 г. св. Полиевкт кръстил руската принцеса св. Олга (11 юли) в Константинопол; при кръщението й той изрекъл следните пророчески думи: „Блажена си ти сред всички жени на Русия, защото си отхвърлила тъмнината и си пожелала светлината. Освен това децата на руската земя ще те благославят във всяко поколение.“ Той починал в мир през 970 г.

Свети новомученик Антоний Атински (1774)

„Свети Антоний беше син на бедни християни от Атина. За да помогне на родителите си, на дванадесетгодишна възраст той влезе в служба при албански мюсюлманин. През 1770 г., по време на репресиите, последвали гръцкото въстание в Пелопонес, господарите му го продават на турци, които безуспешно се опитват да го обърнат към исляма. След това той е продаден на пет последователни сурови и фанатични господари, но остава непоколебим във вярата си и накрая е купен от християнски медник в Константинопол. След като една нощ в сън бил предупреден, че ще получи Божията помощ, за да постигне славата на мъченичеството, на следващия ден на улицата бил разпознат от един от бившите си господари, който започнал да вика на минувачите, че младият християнин е неговият избягал роб и отстъпник от исляма. Антоний бил влачен в съда сред голяма суматоха. Той признал, че е готов да умре хиляда пъти за любовта към Христос. „По-лесно ще станеш християнин, отколкото ще ме накараш да се отрека от моя Христос“, казал той на съдията. Неспособен да убеди светеца да се престори, че се е обърнал, за да спаси живота си, и под натиска на лъжесвидетели, съдията с неохота го изпратил в затвора. Антоний утеши другите християнски затворници, раздаде малкото пари, които имаше, на бедните, и написа писмо, за да благодари на господаря си за всичките му добрини, а чрез него помоли за прошка от всички християни и умоляваше за молитвите на Църквата.

Тъй като везирът забавяше произнасянето на присъдата, обвинителите на светеца подадоха жалба до султан Абдул Хамид, който, опасявайки се от нарушаване на мира, нареди незабавното му екзекутиране. Храбрият шестнадесетгодишен младеж отиде с радост на мястото на мъченичеството. Той предложи врата си на палача, който го удари леко три пъти, за да види дали болката ще го накара да се предаде. Тогава, като видя, че той остава непоколебим, му преряза гърлото като на заклано агне.“ (Синаксарион)