Православен  Календар

19 Февруари 1961
Неделя Сиропустна: Изгонване на Адам от рая

Пост — Месопуст

Празници

  • Неделя на прошката

Почитани светии

  • Апостоли от седемдесетте Архип и Филимон
  • Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия
  • Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Римляни 13.11-14.4 (Апостол)

11И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. 12Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. 13Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; 14но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти.

1Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.

Матей 6.14-21 (Евангелие)

14Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 15ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. 16Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. 17А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, 18та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. 19Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; 20но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; 21защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Жития на светиите

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.

⚠ Съобщи за неточност