Юда 11-25 (Апостол)

11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. 12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, 13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. 14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, 15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. 16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. 17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; 18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. 19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух. 20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, 21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; 22и към едни бивайте милостиви с разсъждение, 23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. 24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - 25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

Лука 23.2-34, 44-56 (Евангелие)

2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва. 19А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Тези дванадесет свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан.

„Първият от тях, Памфилий, беше свещеник в църквата в Кесария в Палестина; учен и набожен човек, той поправяше грешките на различни преписвачи в текста на Новия Завет. Самият той преписваше тази спасителна книга и я даваше на всеки, който я желаеше. Вторият беше дяконът Валентин, възрастен и сив от мъдрост. Той беше голям познавач на Свещеното Писание, което знаеше наизуст. Третият беше Павел, уважаван и изтъкнат човек, който по-рано беше хвърлен в огъня заради Христа. С тях бяха пет египтяни, братя по кръв и душа, които се връщаха в родната си земя, след като бяха излежали присъда в мините на Киликия. Когато стигнаха до портите на град Кесария, те заявиха, че са християни, и затова бяха изправени на съд. Когато ги попитаха как се казват, те отговориха: „Ние сме отхвърлили езическите имена, дадени ни от майка ни, и се наричаме Илия, Исая, Еремия, Самуил и Даниил.“ Когато ги попитаха откъде са, те отговориха: „От Йерусалим, който е горе.“ Всички те бяха обезглавени, а млад мъж на име Порфирий, който беше търсил телата им, за да ги погребе, пострада скоро след това. Него изгориха. Офицерът Селевк, който се беше приближил до мъчениците и ги беше прегърнал, преди мечът да се спусне върху главите им, също беше изгорен, както и един старец, Теодул, слуга на римския съдия, който беше прегърнал един от мъчениците, докато те бяха под ескорт. Накрая Юлиан, който целуна труповете на мъчениците и ги почете, последва ги в смъртта. Така те размениха малкото за по-голямото, кичозното за ценното и смъртта за безсмъртието и отидоха при Господа през 308 г.“ (Пролог)

Синаксарионът завършва така: „След мъченичеството на Памфилий, водачът на славната кохорта, нечестивият управител заповяда тялото му и тези на спътниците му да бъдат оставени там, където лежаха, като храна за хищни животни. Но по Божията провидение никое животно не се приближи до светите им мощи, които християните успяха да погребат с подобаваща чест.“ Разказът за тези мъченици е написан от Евсевий Кесарийски, ученик на Памфилий.