Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Светият ни отец Павел от Тива (342)

Той е роден в Египет по времето на император Деций. Въпреки че родителите му са му оставили голямо наследство, той го е изоставил и е избягал в пустинята около 250 г., за да се спаси от кървавите преследвания на християните, които са бушували по това време. След като е вървял няколко дни, той е намерил изолирана пещера с голяма палма и извор с прясна вода наблизо. Заселил се тук в уединение, той се е посветил на постоянна молитва.

Минали много години. Свети Антоний Велики, навършил деветдесет години (около 342 г.), бил изкушен от мисълта, че никой друг никога не е живял живот, толкова посветен на Бога, колкото неговият. Тази нощ в сън му било казано, че в пустинята има друг отшелник, по-съвършен от него, който е навършил 113 години. Антоний станал, взел тоягата си и тръгнал направо към пустинята, уповавайки се на Бога да го води там, където трябвало да отиде. Бил заплашван от различни зверове, изпратени от дявола, но ги укротил със знака на кръста и те му показали пътя, по който трябвало да върви. Накрая един вълк го завел до пещерата на Свети Павел. Те се прегърнали като братя в Христа и прекарали нощта в молитва. На следващия ден Павел споделил на Антоний, че е на прага на смъртта и че Бог е довел Антоний там, за да му осигури достойно погребение. Както беше казал, Свети Павел починал на следващия ден и, с много сълзи, Свети Антоний го погребал в наметало, дадено му от Свети Атанасий Велики, подпомаган от два лъва, които изкопали гроба с лапите си.

Нашият Свети Отец Йоан Каливит (живеещият в колиба) (ок. 450)

Той беше син на Евтропий, виден сенатор, и Теодора, които живееха в Константинопол. На дванадесетгодишна възраст той тайно избяга от дома си, като взе със себе си само Евангелието. Влизайки в манастира на Незаспиващите в града, той се посвети с пламенност на живот, изпълнен с молитва, самоотричане и послушание. В продължение на три години ядеше само в неделя след причастие и стана толкова слаб и измършал, че не приличаше на младия благородник, който беше влязъл в манастира.

Измъчван от копнежа да види родителите си, но нежелаещ да се откаже от аскетичната борба, той напусна манастира с благословията на игумена, облечен в просяшки дрипи, и се настани в бедна колиба близо до портата на родителския си дом. Тук той живееше, осмиван от онези, които някога бяха негови слуги, и презиран от собствените си родители, които вече не го разпознаваха.

След три години Христос му се явил и му казал, че краят му наближава и че след три дни ангели ще дойдат да го отведат у дома. Йоан изпратил послание до родителите си, молейки ги да посетят колибата му. Объркани, те дошли, а Йоан, показвайки им Евангелието, което му бяха дали като дете, им разкрил, че е техният син и че е на път да умре. Те го прегърнали, радвайки се на събирането си, но плачейки за напускането му от този живот. Веднага след това той предал душата си на Бога.

Цял Константинопол беше развълнуван от тази STORY и големи тълпи дойдоха на погребението на Йоан. По-късно на мястото на колибата му беше построена църква и там се случиха много чудеса чрез молитвите на светеца.

Света Ита от Килиди, Ирландия (570)

Нежната и майчинска Света Ита произхождала от рода на великите крале на Тара. От младостта си тя обичала Бога пламенно и блестяла със сиянието на душа, която обича добродетелта. Благодарение на чистотата на сърцето си тя била способна да чува гласа на Бога и да го предава на другите. Въпреки съпротивата на баща си, тя приела монашеския живот още в младостта си. В послушание към откровението на ангел, тя отишла при народа на Уи Конейл в югозападната част на Ирландия. Докато била там, били положени основите на манастир. Той скоро се превърнал в монашеско училище за образование на момчета, като бързо станал известен с високото си ниво на обучение и морална чистота. Най-известният от многото й ученици е Свети Брендан от Клонферт (16 май). Тя премина в отвъдния свят в голяма святост, за да пребивава вечно с възкръсналия Господ през 570 г.

—от календара на Свети Херман за 2003 г.

Св. преподобни Прохор Пшински (XI в.)

Свети Прохор Пшински е един от тримата велики български пустинножители - последователи на Свети Йоан Рилски, заедно с Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски. Той се подвизава в планината Пшиня (дн. Южна Сърбия), където живее в строг аскетизъм и непрестанна молитва.

Първоначално паметта му е на 14 септември, но поради съвпадение с великия празник Въздвижение на Светия Кръст, честването е преместено на 15 януари. Около неговото убежище е основан Пшинският манастир.

Св. преподобни Гавриил Лесновски (XI-XII в.)

Свети Гавриил Лесновски е роден в село Осиче, Паланешко. Той е един от тримата велики български пустинножители, следващи духовната традиция на Свети Йоан Рилски. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, те формират тройцата светии, които продължават рилския аскетичен идеал.

Свети Гавриил се оттегля в Лесновската планина, където живее в усамотение, пост и молитва. Около неговото убежище по-късно е основан Лесновският манастир. Паметта му се чества заедно с тази на Св. Прохор Пшински.