Няма пост
6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума. 16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице; 17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? 18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци? 19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий. 20И казва им: чий е този образ и надпис? 21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
„След смъртта на 20 000-те мъченици от Никомедия (виж 28 декември), техният епископ Антимос избяга в едно село, за да се грижи за останалата си паства. Император Максимиан изпрати хора да го търсят. Когато го намерили, той обещал да им покаже Антим, но първо ги приел като гости, нахранил ги и едва тогава им се представил. Удивени от неговата доброта, войниците му обещали да кажат на Максимиан, че не са го намерили. Но Антимос доброволно тръгнал с тях и, обръщайки ги с наставленията си, ги кръстил по пътя. Той смело изповядал вярата си пред Максимиан и след ужасни мъчения бил обезглавен през 303 или 304 г. ” (Великият Часослов)
Днес се почита и нашият Свети Отец Теоктист, събрат-аскет на Свети Евтимий (451). Верен ученик на Свети Евтимий, той беше игумен на манастира на Свети Евтимий в Палестина до своето мирното почиване на деветдесетгодишна възраст.
Тя живеела близо до Никомедия по време на големите гонения на император Диоклетиан. Въпреки че била едва на девет години, тя била арестувана и заведена пред Александър, управителя на Витиния. Когато тя безстрашно изповяда вярата си в Христос, управителят я накара да я съблекат и да я бият, но тя само благодари на Бога. Разгневен от непоколебимостта на едно просто дете, управителят заповяда да я оковат и да я хвърлят с главата надолу в кипяща смола, след това да я хвърлят в пламтяща пещ, а накрая да я хвърлят на лъвовете. През всички тези мъчения тя беше чудесно запазена. Удивен от чудесата, които видя, Александър падна в краката на Василиса и призна, че и той вярва, че Христос е Спасителят. Той беше кръстен от епископа на Никомедия и умря не след дълго. Василиса отиде в пустинята извън града, за да благодари на Бога за издръжливостта си при мъченията и да Го помоли да приеме душата ѝ в мир. Докато се молеше по този начин, тя намери покой.
„Роден в Призрем, той служи като първи секретар на крал Душан. През 1339 г. става архиепископ, а през 1346 г. е издигнат в ранг на патриарх. Той е бил ревностен пастир и е въвел ред в Сръбската църква, като е бил „голям защитник на църковните закони“. Починал е на 3 септември 1349 г., а мощите му се съхраняват в Печ.“ (Пролог)